— Предупредих те, скъпа. Сърцата биват разбити — Оли ме придърпа собственически в скута си и проследи с пръсти очертанията на гръбнака ми. — От неразбиране. От грехове — замълча. — От измамна (не)вяра дори — целуна ключицата ми и брадата му одраска кожата ми. — От влудяващо нездравословна любов.
Притворих очи в опит да прогоня задушаващото усещане в гърдите ми.
— Първо се чупи обвивката — пръстите му минаха небрежно по ръбовете на деколтето. — Оголва се до кости. До вцепеняващи емоционални катастрофи — издиша шумно. — Пулсира по ръбовете си. За да със замах разруши баланса си — потреперих. — Уголемява се, скъпа. Само за да после ужасяващо се смали, побирайки света в себе си.
Устните му погалиха ухото ми.
— Казвал съм ти, малка Рейнолдс. М? Помниш ли? — дръпна косата ми.
Издишах лудостите си.
— Споменавал си. Че от твърде много чувства. И от липса на такива са склонни да се раздробяват на спомени.
Поклати леко глава, сякаш сам се убеждаваше да не продължи.
— А ти така копнееше да се счупиш. Да ти усмирят душата, сякаш вятър може да се опитоми.
— Усмирих се.
Дъхът му заседна в гънките на мозъка ми.
— Сама — захапа плътта ми. — Почти.
Обърнах се и обгърнах бедрата му със своите. Наведох се, но устоях да не опитам устните му.
— Ще ме поправиш ли?
Въздишка, обвита в копнеж.
Две.
Три.
— Бих — стисна кожата ми, оставяйки синини. — Но не мога, скъпа. Не и докато ти си тази ти. Докато продължаваш да търсиш себе си, въвличайки се в нови грешки.