Автор: Сара Дж. Маас
Заглавие: Двор от сребърни пламъци (#4)
Оригинал: A court of Silver Flames (2021)
Година на издаване: 2021
Брой страници: 928
Жанр: Фентъзи
Издателство: Егмонт
Серия: Двор от рози и бодли
Спойлери: Не
Ами ако ти кажа какво ми прошепнаха скалите, мракът и морето, Господарю на кръвопролитията? Как са тръпнели от страх на онзи остров сред морето. Когато тя се е появила. Отнела е нещо… нещо скъпоценно. Откъснала го е със зъби.
Неста Арчерън винаги е била много горда, склонна бързо да се ядосва и да не прощава лесно. И откакто бе принудена да влезе в Котела и се превърна във Върховен елф, не спира да търси мястото си в този странен, смъртоносен свят, в който трябва да живее. Още по-страшното е, че не може да превъзмогне ужасите на войната и загубите, които понесе в нея.
Единственият, който успява да подпали темперамента ѝ е Касиан – воинът, чието място в Двора на Рисанд и Фейра го поставя непрекъснато в нейна орбита. Той обаче подпалва не само темперамента ѝ. Огънят между тях е осезаем и се разгаря все по-силно, когато биват принудени да живеят под един и същ покрив.
Заплахата от война дебне на прага им, а Неста и Касиан трябва да се изправят пред чудовищата в тях и извън тях, ако искат да успеят да победят враговете на Двора си. Но най-големият риск е да се приемат – и изцерят – един друг.
Отлагах доста дълго прочита на „Двор от сребърни пламъци“, защото никога не съм харесвала Неста Арчерън.
Съответно нямах големи очаквания и вероятно заради това и не съм разочарована и/или афектирана негативно.
Историята започна забавно, лежерно.
Към средата обаче, някъде сред множеството еднотипни и безсмислени вътрешни конфликти на героинята, книгата ми се стори безобразно дълга.
Драмата ѝ беше, че реално нямаше толкова големи драми за преглъщане и чувства за преживяване.
Накратко: Струваше ми се, че причините за себеомраза, себеотрицание и последвалите прошки, (не)действия, бяха изкуствени, на моменти дори крайно повърхностни.
Иначе — типично за Сара Дж. Маас, читателят успява да заживее в мислите и емоциите на героите и това несъмнено прави приключението по-вълнуващо.
Връзката на Касиан и Неста малко се усещаше като книга от „Братството на черния кинжал“, но без толкова алфа елементи, което малко ме „натъжи“ (алфа = повече фън).
Неочаквано за мен, доста харесах Гуин, защото изглежда балансирана и нежна, и би ми било приятно да почета повече за нея.
В заключение: „Двор от сребърни пламъци“ е нелошо продължение и си прекарах умерено в света на елфите от Притиан, така че съм любопитна да видя какво вещае бъдещето за Вътрешния кръг и тайно се надявам на повече магия.