„Двор от скреж и звездна светлина“ – Сара Дж. Маас

---

Тамлин бавно вдигна глава. Разпуснатата му златиста коса изглеждаше мръсна и сплъстена.

— Дали ще ми прости някога?

Гласът му беше сипкав. Сякаш дълго беше крещял.

Знаех за кого говори. Но не знаех отговора. Не знаех дали това, че му е пожелала щастие, може да се приеме като прошка. Дали Фейра ще успее да му прости някога? Това би помогнало и на двама им, но неговата постъпка…

— Искаш ли да ти прости?

Зелените му очи изглеждаха празни.

— Заслужавам ли го?

Не. В никакъв случай.

Явно го прочете по лицето ми, защото попита:

— Ти прощаваш ли ми?

---

„Двор от скреж и звездна светлина“ е съпътстващ роман към бестселър поредицата „Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас. Действието се развива няколко месеца след събитията в „Двор от крила и разруха“ и играе ролята на връзка между първата трилогия и следващите романи от поредицата. Романът е разказан от гледните точки на Фейра, Рис и други ключови за поредицата герои.

Надеждата сгрява и най-студената нощ.
Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка.

Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите й хора имат повече рани, отколкото е очаквала – белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.

---

По принцип не съм фен на книги, служещи предимно за пълнеж между основните части от дадена поредица и бих казала, че серията спокойно би могла да мине без „Двор от скреж и звездна светлина“.

Именно заради това предполагах, че новелата ще ме отегчи. Дори се бях настроила, че съвсем няма да ми хареса.

Оказа се обаче приятно да почета отново нещо лежерно за Рис и Фейра. Да си припомня точно колко досадни са сестрите Арчерън и колко небрежни са Кас и Аз.

Настроението в романа е коледно, нежно и се усеща като уикенд, в който светът е на забавен кадър и ти просто чилваш. Нищо съществено не се случва, но ти носи мирно удоволствие.

Мисля, че всъщност именно това ми харесва в творчеството на Маас като цяло. Топлината, умерената наивност в редовете, лекотата, с която можеш да четеш за герои, които неусетно се превръщат и в твои приятели. Заживяваш изцяло в обувките им, без излишно да се обременяваш и това ти е просто достатъчно.