„Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните.“
Джордж Бърнард Шоу
Все по-често и спонтанно умът ми заформя мисли, скитащи напред-назад между емоциите и разума, когато става въпрос за животни.
И в тази връзка, не спирам да се чудя, осъзнава ли обществото, че проблемът с бездомните животни и/или търговията с породисти/диви отразява факта, че лишавайки живо същество от най-простите и обикновени права, чупи своя морален компас за поколения напред?
Правата на животните се основават на принципа на етичното отношение към тях и включват няколко основни аспекта:
- Право на живот: Животните имат право на живот и не трябва да бъдат умишлено убивани или излагани на страдания;
- Забрана на жестокостта: Животните трябва да бъдат защитени от жестоко третиране, малтретиране и страдания;
- Право на свобода: Животните имат право на свобода от незаконно задържане, заточване или злоупотреба;
- Право на достоен живот: Животните имат право на условия на живот, които отговарят на техните естествени потребности и да бъдат избавени от страдания, глад и болест.
Колко от горните неща обаче се спазват наистина?
Търговията с животни е глобален проблем, който засяга множество видове и често е свързан с жестокост, лоши условия, неконтролирано развъждане и др.
Закупувайки животно, дори без да знае, обществото подкрепя потъпкването на правата и подпомага развиването на проблема с бездомните, защото значително намалява шанса за осиновяване, като едновременно с това увеличава възможността за изоставяне.
Да осиновиш животно от приют има редици плюсове, свързани с неговото здраве, възпитание, социализиране и др.
Да обичаш и отглеждаш хуманно едно животно означава да се научиш на безусловна любов и безмерно приятелство, но освен това е необходимо неизчерпаемо търпение и чувство за отговорност.
Именно заради липсата на последните две, закупените породисти животни, често се озовават в приюта или на улицата.
От човешкото безсмислие.
А изоставяйки животно, без значение дали към този момент последиците са осъзнати, или не, подкрепяме упадъка на душите ни.
Страните, които са постигнали значителен напредък в спазването на правата на животните имат солидни законодателни рамки за тяхната защита. В тези страни (например Холандия) законите и политиките осигуряват защита на животните от жестоко третиране, незаконно задържане и други форми на злоупотреба. Имат създадени специални органи, които наблюдават и контролират спазването на правата на животните.
Вярвам, че е важно да продължим да повишаваме осведомеността и да насърчаваме общественото мнение да се ангажира с въпросите около животните и техните права. Подобряването на законодателството, контрола и наказанието на нарушителите е от съществено значение за гарантиране на спазването на правата на животните.
Това е процес, който изисква усилия от страна на правителството, обществото и най-вече теб. Всеки от нас носи сила, способна да осигури справедливост и защита на едно същество.
Историята помни хората като роби. Нека не причиняваме на животните това, от което така отчаяно сме се спасили.
Вярвам, че сме способни да задвижим света към промяна, да подхранваме, да уважаваме правата на животните. Да ги обичаме такива, каквито са и да им позволяваме да ни учат на чистота и безкористност.
Само трябва да поискаме.