— Кротко, скъпа — погали косата ми. — С мечти като твоите бързо ще се счупиш, когато (не)сбъдването им пореже съществуването ти.
Усмихна се твърде нежно и стисна силно дланите ми.
— Светът е свикнал да кърви, без да допуска, че някой ден ще изгори в нечистотата си.
Хареса ли ти поста?
[Total: 0 Average: 0]