Monika Alexandrova

„Колелото на времето“ е магия. Хареса ми и вярвам, че ще продължи да ми харесва. Отварям „Небесният огън“ със свито сърце и се моля светлината да бди над Моарейн.

22:54ч. Казват, Оли, че в света няма място за мечтатели. Ще ме приютиш ли?

22:59ч. Август, казват, е самотен. Пагубен любовник на бездушието ни.

В четвъртък сутрин, когато спонтанно съм отпуск в ума, когато слушам твърде много Arctic Monkeys и твърде малко Muse и Bring me the horizon, се чудя: влошава ли се стандартът ни на чувстване, или в еволюцията на технологиите съзнателната деградация е естествен страничен ефект? Според етническата доктрина хората са морално задължени да помагат, но възможно … Read moreВлошава ли се стандартът ни на чувстване

00:29ч. – Страхувам се, Оли, че напоследък в душата ми е ужасяващо тихо. Сякаш все по-малко диша от цялото това насилие, на което сме способни.

23:23ч. – Понякога, в края на деня, миг преди полунощ, скъпа, няма нищо по-важно от това да гориш на една честота със себе си. Сякаш напук на цялата жестокост, на която е способен светът ни, да вярваш, да копнееш и да търсиш Вселените си. Само така ще си достатъчно смела да вдъхновяваш със съществуването си. … Read moreДа си любов, скъпа

22:22ч. – Внимавай, скъпа, опасно е да се влюбваш в греховете си. После цял живот ще носиш белезите на лудостите ми.

– Мисля си, Оливър Греймуун, че не осъзнаваш как всяко същество допринася дори само с вдишване за оформянето на света. С действие и бездействие, в самоотрицание и възвишение, в клетки и необятност, с думи и мълчание, белязваме толкова ярко епохата на съществуването ни, че понякога в процеса се разделяме със себе си. Принцът на мрака … Read moreКосмос от Вселени в душата си

– Казвали ли са ти, скъпа, че във вечери като тази, самотата шепне с твърде много гласове? Оливър седна на ръба на скалата и се загледа в свирепо разбиващите се вълни под нас. Вятърът разроши косата му с цвят на залязващо слънце, а тъмносините му очи, в които се бяха погубили толкова мечти, сякаш потърсиха … Read moreМечтаеш си да се рестартираш

21:21ч. Когато светът, сякаш се е завъртял около съществуването ти и вдишва мислите ти толкова яростно, Оливър Греймуун, че реже собствените си Вселени, просто забрави за всички нечестности. Позволи си да гориш. В мечти. В любов. В красиви лудости. В себе си дори. Само така имаш шанс да го промениш.