Monika Alexandrova

18:08ч. Казват, Принце, че в смъртта се ражда вечност, а аз усещам само болка. И тази болка толкова тежи, че светът някак си е станал безтегловен.

22:38ч. Когато си се заклещила в безвремието на съществуването си, скъпа, затвори очи и почувствай себе си. Понякога красотата на мечтите ни е способна да спаси нечии отдавна умиращи светове.

– Липсваш ми – прошепнах тихо, някак почти неохотно, сякаш думите не режеха езика. Оставих оръжията, съблякох кожената туника и запалих опиума, преструвайки се, че можех да разсея тежестта на страховете, ръждясващи в ума. От очакване, от нетърпение, родено в непокорност, си позволих да я погледна за миг. Толкова кратък, колкото цял живот да се … Read moreЛипсвам си

– Мисля си, Оли, че съм пропаднала в несъзнанието на съзнанието си – косата ѝ мокреше широката, бяла тениска, която едва покриваше кадифената кожа на бедрата и белезите ѝ. Подадох ѝ чашата с шампанско и загърнах рамената ѝ с одеялото. – Допускаш ли, че си се усмирила? От толкова затишия и бездействия. Тъмносините ѝ очи … Read moreСамо остани

– Всяка жена има нужда да бъде обичана, Оливър – погледът на Бренън  проследи брюнетката с медна кожа, смееща се в дъното на бара. – Особено когато е започнала война срещу себе си. Обърна се с почти усмивка, отпи от тъмната бира и вдиша шумно от димящия опиат. – Просто ѝ обещай любов. Без помпозни … Read moreВсяка жена има нужда да бъде обичана

– Мисля си, че имам нужда да съм революция, Оливър – очите му с цвят на бурен океан потъмняха. – Да съм метеж, ревизия. Проклет делириум, халюцинация. По средата на нощта. Просто така. Да започвам яростно отвътре навън. С ужасяваща лекота. И всичко да е в обратен ред. Принцът на мрака се усмихна загадъчно, свали … Read moreМечтая си да рециклирам мисли

– Допускала ли си, че някога ще стигнеш до тук? – Анабел се облегна на ръба на парапета на огромната тераса и сведе замислено поглед към коктейла си. Вятърът галеше тъмно русите ѝ къдрици, лунната светлина танцуваше по бледата ѝ кожа. Красивата жена отметна глава назад, прехапа горчиво плътните си устни и нежно се усмихна … Read moreВ трагизма на съществуването си способен да намериш себе си

Напоследък все по-често се предизвиквам да реагирам спонтанно на живота. Напук на всички задължения и отговорности. Не си поставям отблъскващи крайни срокове, не задавам безкомпромисни рамки и не се уча на перфектност. Понякога ежедневието ме засмуква толкова силно в себе си, че забравям да се наслаждавам на простота на дните. Започвам да премислям детайли, да … Read moreМалките избори в ежедневието

Оказва се, че книгите са най-бързодействащата терапия в (не)късметлийските дни. Именно за това, когато нещо тотално се обърка, влизам спонтанно в някое ново място, за да си подаря малко думи и спокойствие. Наскоро открих Coffee and Wine lab, където атмосферата е просто вдъхновение. Комбинацията от старомоден интериор, вкусно кафе, домашно изпечен сладкиш и пространство (разбирай … Read moreМантра за (не)късметлийските дни