Monika Alexandrova

— Предупредих те, скъпа. Сърцата биват разбити — Оли ме придърпа собственически в скута си и проследи с пръсти очертанията на гръбнака ми. — От неразбиране. От грехове — замълча. — От измамна (не)вяра дори — целуна ключицата ми и брадата му одраска кожата ми. — От влудяващо нездравословна любов. Притворих очи в опит да … Read moreСърцата биват разбити

— Мислиш ли, Оли, за пропуснатите шансове? Оливър изцъка с език, прехапа за кратко устни, а после бавно се приближи. Отметна кичурите коса, полепнали по челото, погали бузите ми и изтри сълзите. — Болката ти изригва като лава, малка Рейнолдс, но дори и да се върнеш назад, да си разгледаш всички минали истини, да ги … Read moreВинаги ще си ти, която умира по себе си

00:05ч. — Цялата си лудост, скъпа. И болиш ужасно, когато си така безразсъдно уязвима — Оливър прибра острието във вътрешния джоб на кадифената роба и се облегна в големия, кожен стол. — Гориш отвътре навън толкова безпощадно, сякаш останките на душата ти ще върнат времето и греховете назад. Махна ми да се приближа. — Умъртвявал … Read moreМъртвата любов е пагубно бреме, скъпа

— Защо си тук? Вдигнах рамене и седнах на ръба на скалата, оглеждайки се в океана. — Понякога, Принце, се губиш в хора. Вкопчваш се толкова здраво, толкова яростно в съществуването им, че съсредоточаваш центъра на Вселената си в диханията им — усмихнах се тъжно. — А после боли. Свирепо. Когато те отхвърлят, когато си … Read moreПонякога, Принце, се губиш в хора

— Не си ли любопитен, Принце, какво си пожелах? Оли се усмихна топло и погледът му проследи кожените, стигащи до коляното ботуши и ръбовете на бежовия широк пуловер. Махна пренебрежително към тъмната нощ. — Вярвам, че звездите се надпреварват свирепо, за да сбъдват мечтите на такива като теб — отпи голяма глътка от чашата и … Read moreНикой не е способен да сбъдне собствените ти мечти

— Можеш ли да пазиш тайни, скъпа? — облегнах се върху бара и предизвикателно плъзнах поглед по тялото ѝ. Обходих кожените панталони, стегнатия корсет. Замечтах се по вълните в косата, по аромата ѝ и побързах да изпия сладкия шот, който тя толкова харесваше. Анабел се усмихна, огледa евтиния бар и докосна черния камък, висящ на … Read moreЩе ме счупиш ли?

— Светът, мисля, е създаден да се съгражда и руши, скъпа. И в тази си предопределеност боли — Оливър ми подаде чашата с розово шампанско от кристали и за кратко замълча. — С трепет, с думи, с тишина. Оформя се след колапс на мъглявина, в безкраен процес на сблъсък и натрупване. Затворих моментно натежалите клепачи … Read moreЖивотът е една душа време, скъпа

22:45ч. — И ми се иска светът да спре. Да се огъне върху цялото си безхаберие, да си натежи със сила от проклета самота, за да се пречупи цялото му его. Въздух. Глътка. Две. — Светът не спира, скъпа. До три не стига, сякаш смелостта му липсва да се вгледа в грозната си болка, която … Read moreСветът не спира

— Понякога ми се иска да ми разбиеш сърцето от (не)любов, да ми опитомиш мислите, облечени в лудост и да си най-скандалното клише. Толкова абсурдно, Принце, че да прокървиш за цяла вечност във Вселената на чувствата ми, където си играя на тъжно вдъхновение. Усмихнах се невинно. — Мечтая си просто да натежиш в съня ми, … Read moreДа си тук и там, между всяка мен

– Животът ти да изтече, скъпа, светът да се завърти, за да нови го застъпят, да се научиш да пророкуваш минало век по век, да четеш бъдеще по (не)усмивки, пак ще си обречена да приютяваш тъмнина. Колкото по-чиста си, толкова повече ще я привличаш. Като да наелектризираш магнит. Колкото повече промяна носиш, толкова повече ще … Read moreВ огъня плътта гори, а душата се извайва