Monika Alexandrova

Всеки, който ме познава, знае, че обожавам животните. Независимо дали са диви, или питомни, породисти или улични – когато става въпрос за тези същества, сърцето ми далеч не умее да подбира. Навярно, защото вярвам, че те са просто любов. Винаги. В най-чистата ѝ форма. От малка се опитвам да приютявам бездомни животни всеки път, когато … Read more5 причини да си вземете домашен любимец

След почти цял сезон опити да привикна към лошата игра, засилените ефекти, промените в историята и всички други негативни неща, започнах да се забавлявам, докато гледам Shadow Hunters.

– Обикновено, скъпа, когато съумеят да те счупят, ръбовете на душата ти режат. В отговор. От безсилие. Отвътре навън. Режат толкова дълбоко, че сам пропадаш в раните си като в скапана Вселена. – Размърдах окаишенките китки, когато Оли прокара острието по кожата ми, без да ме ранява. Тъмносините му очи проблеснаха и лека усмивка трепна … Read moreРъбовете на душата ти режат

Несъмнено ти отива да управляваш, Оли. Да си лош до мозъка на костите си, когато не искаш да си. Признавам, че е изкушаващо. Омагьосващо. По дяволите, страстта ти е скапано вдъхновение за всеки свят. Заразява с желание за живот, с желание за мъст и разруха. Но в един момент, когато е твърде късно, разбираш, че покрай теб всичко е искри, Принце. – Замълчах за миг. – Искри, хранещи се с гнила смърт.

Аз съм от онези читатели, които не оставят непрочетена книга, колкото и да не ми допада. С годините обаче се научих да оставям неприключени поредиците, с които не трептим на една честота.

Живеем в свят, гладен за чувства, Принце. Греховете ни са пир за сърцето му.

– Чудя се, скъпа, кога ще разбереш, че изнасилваш всичките си светове, като им отнемаш свободата да избират да грешат? Стоях по средата на малката, тясна уличка, мокра до костите на мозъка ми и стисках здраво устни в опит да потисна гнева. Студеният дъжд се стичаше по лицето ми, пълзеше жадно по кожата ми, за … Read moreМожеш да умираш привидно нормална в правилното ти сега или да живееш сбъркана в грешното ти не-сега

18:30ч. Едва когато се изправиш сам срещу целия проклет свят, разбираш колко безсилен си да накараш Съдбата да играе на твоя страна. Колкото и смел да си, каквато и лудост да те тласка отвъд рамките на смиреността, понякога просто звездите са предначертали загубата ти. – Хвани ръката ми, скъпа. – Анабел стоеше разбита в центъра … Read moreПонякога просто звездите са предначертали загубата ти