Monika Alexandrova

22:58 ч. 9 август, годината е цял един живот – Е, ще ми разкажеш ли? – Вдигнах натежалите си клепачи, пъхнах кичур коса зад ухото и прехапах устни в опит да не се поддам отново на лудостта си. – Струва ми се, че пробяга толкова много светове, за да накрая умреш безвъзвратно в собствения си. … Read moreЩастието може да спре да диша пред очите ти

Когато нирвана е състояние невърмайнд Събота, 10 вечерта: Нероден залез, топъл вятър, шепа звезди и агресия, опитомена до любов. – Какво? – Анабел вървеше несигурно към мен, отмятайки непокорната си коса, която толкова обичах да се изплъзва между пръстите ми. Плътните ѝ устни бяха покрити с наситено червило, а острите скули – със звезден прах, … Read moreКогато нирвана е състояние невърмайнд

Открадваш си моменти безвъзвратно назаем от бъдещето ти, а после се давиш в агресивни липси в настоящето ти.

– Казвали ли са ти, скъпа, че действаш оздравително на целия свят, но не и на себе си? – Оли ми подаде топлото одеяло и седна до мен на мокрите стълби пред тъмната къща. – Сякаш си заклела душата ти да практикува небесна магия, вдишвайки адската, почерняща ума. Свих колената си и се облегнах върху … Read moreТвърде нетърпелива съм, за да умирам да се приспособя

Ще ме спасиш ли? – Събрах бледорозовия шлейф в длани и пристъпих напред към Оли, чиито кокалчета бяха побелели от стискане на парапета. Принцът на мрака беше облечен в кървавочервена туника и черен панталон. Върху рамената си носеше тежка мантия в златисто, прихваната около врата с полумесеци. Под кадифения плат се подаваха част от татуировките … Read moreЛюбовта ми никога не е била предопределена да издържи на саморазрушителността ти

– Казват, че съм луда, Оли. Че съм преминала отвъд границата на разумното. На реалното. – Вдигнах бавно поглед, за да проследя всяка част от тялото ѝ. Очите ми се плъзнаха по настръхналата кожа на краката ѝ, по широката, раздърпана роба, скъсана на твърде много места, намекваща за опасността, криеща се зад крехкостта ѝ. – … Read moreЛудостта е анархия, скъпа

– Казвали ли са ти, скъпа, че ще изгориш твърде млада в тъмнината на собствените си думи? – Принцът на мрака остави китарата настрани и ми подаде ръка, за да ме приюти в прегръдките си. Усмихнах се кокетно, дръпнах си от догарящата цигара и седнах на ръба на терасата. – Не умираме ли ежедневно всички … Read moreЩе изгориш твърде млада в тъмнината на собствените си думи

– Казвали са ми, Оли, че когато всичко тотално се обърка, просто трябва да се обърнеш и да си тръгнеш. – Подпрях се на стената на мръсните стълби, които в последно време се бяха превърнали в нашето тайно място. – Просто така. С един удар на сърцето. В четири следобед, когато ти идва да свалиш … Read moreКазвали са ми, Оли, че когато всичко тотално се обърка, просто трябва да се обърнеш и да си тръгнеш

– Чудя се, скъпа, защо винаги изглеждаш толкова тъжна, когато обличаш мислите си в думи? – Принцът разпусна къдравата ми коса от хлабавия кок и се усмихна нежно, доближавайки дланите ми към устните си. Завъртя ме в кръг, улови ме в прегръдките си и заинтригувано проследи с поглед снежинките, разтапящи се върху миглите ми. – … Read moreДумите ми се раждат в тъмнина

– Истината, скъпа, е, че всяка жена има нужда да си тръгне от себе си. Поне веднъж. Да е независимо зависима от съществуването си. – Оли погали непокорните кичури коса и се усмихна. – За да експериментира. Да предизвика заложените ѝ звезди, съдби. – Ръцете му обгърнаха талията ми, а сладкият му дъх галеше ухото … Read moreВсяка жена има нужда да си тръгне от себе си