Monika Alexandrova

Бъди честна, скъпа. Какво ти липсва, че го откриваш в мен? – Оливър бавно плъзна пръстите си по гръбначния ми стълб и заинтригувано наклони глава, за да ме погледне в очите. – Любовта ми е мазохистична, в чувствата съм истински егоист. Доминирам над ума ти, като ти задавам краен срок, в който можеш да бъдеш … Read moreПросто ми харесва, когато говориш лъжи

– Знаеш ли, Оли, мислех си, че не се страхувам да се изгубя в себе си. Принцът на мрака се усмихна уморено и нежно ме прегърна. – Какво се промени? – Вдигнах рамане. – Изгубих се. Толкова много пъти, в толкова много хора, че вече не вярвам, че някога ще се намеря. Започнах да пропадам … Read moreУмът ми е в абстиненция

– Казват, че думите ми носят щастие, Оли, а пък аз изобщо не се чувствам щастлива, пишейки ги. Седнах на голямото кресло, запалих си цигара и се вгледах в Принца на мрака, който ме наблюдаваше объркано. – Нима? – Тихо попита. Кимнах и дръпнах от цигарата. – Заседнали са в гърлото ми и изгарят езика … Read moreБунт срещу собствената ти душа

– Наясно си, че между нас никога няма да се получи, нали? – Оливър ми подаде чашата и седна до мен пред малкия клуб, който цял живот щях да свързвам с него. Прехапа устни, отпи от уискито и ми се усмихна несигурно, очаквайки отговора ми. – Да. – Вгледах се в тъмносините му очи, в … Read moreМежду нас никога няма да се получи

Седнах предизвикателно срещу властния мъж и се усмихнах налудничаво. Потупах го по карираното сако, проследих копчетата на черната му риза и му намигнах, докато развеселено отпивах от чашата. – Знаеш ли, мисля си, че в друга ситуация несъмнено щеше да се влюбиш в мен. Щяхме да започнем с невинни чатове, множество емотикони и малко думи, … Read moreВ друга ситуация несъмнено щеше да се влюбиш в мен

В неделя сутрин се убивам с желания до обяд.

Трепнах едва забележимо от студа, закопчах ципа на роклята и облякох с неохота червеното сако, което носех, защото на него му харесваше. Принцът на мрака разтърка татуировката над веждата си и плъзна дългите си пръсти по скалпа, поемайки дълбоко дъх. – Какво? – Нежно погали врата ми, за да след това грубо дръпне косата ми … Read moreСама избираш дали ще бъдеш ти, докато не си ти

Казват, че дори и да знаеш всички карти на Съдбата, в най-важните моменти оставаш верен на решенията си.

– Цял живот да мине, дъще на Рейнолдс, да претърсиш всичките проклети светове, които Принцът ти с равнодушие уби, душата ти ще остане скитница. Затворих очи в опит да прогоня спомените, каращи тялото ми да трепери от страх, че може би сянката беше права. –Душите ни на всички са скитници, Владетелю. – Безразлично отвърнах. – … Read moreДушата ти ще остане скитница

– Е, скъпа. – Вдигнах поглед към Анабел, която несигурно се беше подпряла върху огромния прозорец в малкия ми апартамент. – Каква е равносметката? Тя наклони глава, така че очарователните къдрици на тъмно русата ѝ коса да паднат върху роклята, обсипана с миниатюрни диаманти. Усмихна се сдържано, прехапа замечтано устни, обличайки чувствата си в тишина … Read moreМислил ли си за утре, когато си тръгне сега