Monika Alexandrova

Отметнах копринения шал от рамената ми, завъртях се на пръсти и роклята се разгърна като ореол в краката ми. Когато спрях, прехапах притеснено устни и се усмихнах налудничаво. Оли поклати глава. – О, скъпа, казвали ли са ти, че вместо кръв във вените си имаш вдъхновение? Някакъв вътрешен блясък, който извиква желание за любов? – … Read moreВместо кръв във вените си имаш вдъхновение

Съдникът ще е сърцето ти и спомените, превърнали се в бесове, живеещи в ада на съзнанието ти.

– Любовта ми, скъпа, е татуирана в ума ти. – Спрях и бавно се завъртях по посока на плътния глас. Отметнах къдравите кичури от лицето си, присвивайки подозрително очи към великолепния мъж, облечен в черно кадифе. Оли се беше подпрял на бюрото, барабанеше нервно с пръсти по дървото и ме наблюдаваше хищнически, очаквайки отговора ми. … Read moreЛюбовта ми, скъпа, е татуирана в ума ти

Самозаблуждавах се, че бягам към себе си, докато тайно се измъквах от съзнанието си, защото нямах смелост да се разкрия в мислите си.

Виковете ми умират в тишината, отворила бездна на дъното на душата ми, докато налудничаво се усмихвам.

Внезапно осъзнах, че най-лесно се умира, когато си жив. Когато си сред други, но се чувстваш толкова сам.

– Животът ти минава на забавен кадър, скъпа, а ти все така упорито отказваш да го видиш. Губиш контрол над себе си. Вглъбена в парализиращи ума страхове, пробягваш мечтите си назад. Улавяш ги една по една и с бързи стъпки се връщаш в началото им, убивайки очарованието им. Изтривайки раждането им. – Погледна ме многозначително … Read moreЖивотът ти минава на забавен кадър, скъпа

Стъпвах върху пепел, подминавах безжизнени тела и се опитвах да не се разпадна така, както се беше разпаднал светът ни с Оливър.

20:38 ч. Когато душата ти, скъпа, е свърталище на поробени демони, можеш да я спасиш само с безразсъдието на мечтите си. Изисква се смелост, за да се преродиш.

– Ще ми простиш ли? Огорчена от мислите си, извиках силно, надявайки се въпросът ми да го задържи още миг. Оли спря на вратата, нежно се усмихна и секунди преди да си тръгне завинаги, попита: – Ще си простиш ли? Нямаше. Изглежда да простиш на себе си бе по-трудно от това да простиш на всеки … Read moreЩе ми простиш ли