Monika Alexandrova

– Красива си. – Прехапах развълнувано устни, отметнах къдравата си коса назад и плъзнах ръце, за да пригладя блестящата и пищна рокля с цвят на карамел, разстилаща се навсякъде по черния под. –Закъснях ли? – Оливър се усмихна загадъчно и трапчинки се образуваха в ъгълчетата на устата му. Изглеждаше зашеметяващо в тъмносиния костюм, подчертаващ очите … Read moreАз съм илюзия, скъпа

– Какво? – Принцът на мрака прехапа устни и проследи с поглед очертанията на дрехите ми. – Страхуваш ли се от мен? – Не. – Стиснах зъби и несигурно отстъпих назад. – Той изцъка, забелязвайки лекото потреперване на тялото ми. – Ще се почувстваш ли по-добре, ако си тръгна? – Да. – Отново излъгах. Оли … Read moreИзхабяваш се заради глупавите си опити да избягаш от чувствата си

– Какво знаеш за мечтите? – Оли се усмихна и седна на мократа трева до мен. – Че макар да горчат, не можем да живеем пълноценно без тях. – Облегнах се на рамото му, той взе ръцете ми в своите и нежно ги целуна. – Идват при нас изтерзани и уязвими, оголени от предишните животи, … Read moreГубим се само ние, скъпа

Вечно е придружавана от онези сенки на тъга, нетърпеливи да пируват с духове, родени от черната утроба на силата на страха.

– Замълчи. Наясно съм, че съм неблагоразумен. Че те изваждам от зоната ти на комфорт, за да открия своя. Че колкото и да ти давам, накрая те ограбвам. Казвала си ми го. Страстта ми те поглъща в себе си и ти носи преживявания, които парят като въглен върху душата ти. Заради това вечно се отричаш … Read moreБих могъл да те излъжа, че ще стана друг

– Изнасилвам ума си със спомените за теб. – Той сви юмруци и затвори огорчено очи. – Грозно, нали? Сега целувам насила празнините, които откри в сърцето ми, обличам със страх дрехите, парещи по кожата заради аромата ти и отказвам разговори за миналото със себе си, за да не счупя щастието на бъдещето си. – … Read moreИзнасилвам ума си със спомените за теб

– Значи… – Разсеяно разкопчаваше ризата си, провокирайки ума ми. – Казваш, че си ме забравила? –Да. Буреносните му очи се плъзнаха похотливо по дрехите ми, сякаш можеха да видят отвъд тях и сетивата ми внезапно се втечниха. Изцъка неодобрително с език, оттласна се уверено от стената и с бавни стъпки тръгна към мен. Тялото … Read moreОще си ме спомняш, скъпа

– Знаеш ли, скъпа, все се чудя как е възможно да изглеждаш толкова наивно влюбена в живота и едновременно с това да обичаш толкова отчаяно самотата? Наблюдавам те през вечерите, когато се затваряш в себе си и ме караш да си мисля, че собствената ти страст да рисуваш светове с думи те измъчва. Очите ти … Read moreДумите все ме търсят. За да ми позволяват да се разбера

– Знаеш ли, скъпа, проблемът не е, че другите не вярват в теб, а в това, че ти сама не вярваш в себе си. Вдъхваш едновременно живот на всичките си мечти и страхове, за да ги изоставиш по средата на случването им, издишвайки разочарование, породено от пасивност. Осъзнаваш ли, че коленичиш в краката на справедливостта, … Read moreПроблемът не е, че другите не вярват в те, а в това, че ти сама не вярваш в себе си

Дори да не могат да бъдат изтрити завинаги, все някога грешките избледняват, Оли. Остават само частични спомени, олицетворяващи израстването ни.