Monika Alexandrova

22:38 ч.

Затова трябвало да бягам. Да внимавам. Да страня.

Оли погали кичура коса, измъкнал се от хлабавия ми кок и улови малка снежинка на върха на пръстите си.

– Трябва да умееш, Принце, да се връщаш за отговори, без да търсиш съществени такива. Да се разболяваш от трескави спомени, за да минат.

ИЛИ МАЛКА ДОЗА ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ДУШАТА. Добрите цитати са добри, защото преобръщат чувства. Живеем в гибелно време, в което съдбата на света виси на косъм, и каквото трябва да се направи, ще се направи. Трябва. Великият лов, Робърт Джордан

Принцът на мрака ме погледна хладно и спокойно повдигна рамене. Носеше черните си дрехи, тежката роба, множеството оръжия и ужасяващата корона, която му придаваше нещо много повече от величественост.

Принцът на мрака ме погледна с буреносно сините си очи и се усмихна тъжно. Потърка татуировките върху кокалчетата си, прибра метателни звезди от дървеното бюро и бавно се отправи към вратата.

Отклоних поглед от мъждукащите светлини, за да видя Принцът на мрака, усмихващ се нежно, който почти незабелязано се беше вмъкнал в малкия ми апартамент.