Monika Alexandrova

Великолепната корица отговоря напълно на съдържанието, като малките бележки, разпръснати около телата на момичето и момчето, са истински истории, които Хувър дълго време е събирала. Екипът на издателство „Ибис“ са се справили отлично с превода и оформлението на текста и много се радвам, че притежавам изданието в библиотеката си.

Това е първата ми среща със Сюзън Елизабет Филипс и определено останах приятно изненадана. Стилът на писане на авторката е изчистен и не е обременен нито с излишни описания, нито с прекалено много драма.

Оли се облегна небрежно в бежовото кожено сепаре на малката, почти празна, закусвалня, а аз се вгледах в тъмносините му очи, събиращи в себе си плашещата красота на севера.

– Започвам да се чудя, скъпа, ако днес си толкова изморена от преследване на чужди мечти, кога ще намериш време да бъдеш себе си? – Гласът му беше шепот, галещ нежно ухото ми.

Тя влезе бавно – тъмно руса коса, чиито кичури напомняха на разбиващи се в брега вълни, очи с цвят на звездно небе и устни, създадени да разказват приказни истории.

– Мисля си, Принце, че сам преследваш мрака си. Гониш го така, сякаш без него губиш контрол над себе си.

Красивата жена затвори миниатюрния прозорец на тъмния бар и дъждът бързо започна да се стича по финото стъкло. Ариа пъхна ръце в дънките с висока талия и отметна от лицето си косата с цвят на черен шоколад, която не стигаше дори презрамките на белия ѝ топ.

– Понякога, скъпа, колкото и да се стараеш, средата просто ще те отхвърля. Ще ти дава всичко онова, от което по някакъв сбъркан начин се нуждаеш и нищо от това, за което толкова много мечтаеш.