Monika Alexandrova

– А жени като нея, Оливър Греймуун, са създадени да изграждат светове – наля ми уиски. – Именно заради това толкова боли, когато си тръгнат от съществуването ни. Запалих опиат и Бренън си дръпна. – Не, че после няма да обичаш други – изсумтя. – Ще обичаш. И не че любовта им не е травмираща. … Read moreКогато си тръгнат от съществуването ни

– И в края на годината, скъпа, когато си твърде изморена за равносметка, ще ти кажа само едно – Оливър наля уиски в чашата си, усили тихия рок и седна до мен, придърпвайки ме към себе си. – Във времена, в които моралните ценности гладуват, а душите – пустеят, трябва да се научиш да си … Read moreСпасителното въже на мечтите си

– Преследвай го смело този живот, скъпа, за който мечтаеш. На бързи, безкомпромисни обороти и реставриращи душата почивки – устните му докоснаха слепоочието ми. – Дори и да грешиш, да копнееш по себе си. Само не забравяй, че границите на света си самата ти.

– И има такива жени, Оливър Греймуун, които са толкова диви, че намират утеха само в самотата си. Не ти принадлежат, не си и принадлежат. Красотата им е повече броня, отколкото трофей, а душата тежи, сякаш носи старостта на света. Бренън свали шапката и ръкавиците, изтупа снега от палтото си и махна с ръка на … Read moreИрационалности и невъзможни идеали

23:24ч. Любовни парадокси – От толкова мисли по теб съвсем забравих за себе си. Оказва се, че може би, опознаеш ли комфорта на самотата, накрая трудно се излиза прегръдките ѝ. Уютно е да си изследваш истини, когато си се порязвал с твърде много лъжи.

– Химерата на съществуването ти, скъпа, е, че си свободна – бавно се обърнах по посока на гласа, прикривайки изненадата си. Оли пушеше кротко опиат, подпрян на мократа стена, облечен в черна кожа.  Беше толкова различен от последния път. Струваше ми се по-висок, по-мускулест от всякога. По-свиреп. Оръжията висяха на колана на панталона, пръстенът на … Read moreХимерата на съществуването

– И мисля, че това е урокът, който всички трябва да научим, скъпа. Урокът на различните – подсмихна се. – На легендите – Принцът на мрака се заигра с метателните си звезди, порязвайки се на една от тях. Пое си глътка въздух бавно и издиша много дим. – Мисля си, малка Рейнолдс, че трябва да … Read moreАко пътят ти сочи бездни и черен Космос

– Светът и без това е покровител на твърде много война, скъпа, за да сама разкъсваш себе си. Трябва да се градиш дори когато мечтите са страст, която повече гори, отколкото лекува – каза ми, когато напусна съществуването ни, за да се бори с мрака си.

Оказва се, че светът няма време да бъде добър.

Бъди поне ти.

Човечеството е опитомило кучетата и котките първоначално от чиста потребност и желание за оцеляване, впоследствие – от егоизъм и алчност. С лекомислие и ужас.

А накрая – във времена, в които „домашните“ животни са загубили необратимо естествената си среда, ги изоставяме.

19:31ч. – И се чудя, Оли, кога пораснахме толкова бързо, че така опустошихме желанието си за живот и жаждата за мечти? Принцът се усмихна тъжно. – Когато спряхме да проявяваме милост към себе си, че се изгубихме в (не)съществуването си.