Monika Alexandrova Остроумието на Николай ми допадна, но ми се искаше частта с демона да имаше по-голям фокус, повече ,,драматизъм”. Искаше ми се и магията на Гриша да присъстваше по-ярко, да научим още подробности за мощта ѝ, да се запознаем с нова информация и да получим повече от просто древни догадки.
И дори си мисля, че Тери Пратчет всъщност лесно би се наредил сред любимите ми автори след някоя и друга книга.
– И ми е толкова тъжно, Оли, че сред толкова същества, някак все намирам ужасяваща самота.
– Разминаваме се съдби напред-назад във времето, в преследване на смисъла на съществуването, докато накрая не се окупираме в твърде много грехове – усмихна се. – Обречена си, скъпа, ако защитата ти срещу себе си е да се въоръжаваш със страхове.
– И мисля, че най-лесният начин да се изкараш от ума на една жена, Оливър Греймуун, е като я лишиш от вниманието си. От присъствието си – подпря се на бара, напълни чашата си и ме погледна. – Принудиш ли я веднъж да се научи да диша отсъствието ти, вече няма да ѝ трябва твоята … Read moreДа диша отсъствието ти
Романът „За мишките и хората“ е особен. Създаден е да извиква типичната безнадеждност и депресия, която сякаш само реалистите са способни да оформят толкова ярко, че думите им да се загнездят като агресия в съзнанието на читателя.
— Мислех си, че си приключил с бягствата, Оливър Греймуун — пристъпих несигурно към него. Принцът на мрака лежеше неподвижно в шезлонга, наблюдавайки бурните, почти сиви вълни, които сякаш му шепнеха отдавна избледнели истории. Черните му дрехи бяха покрити с пясък, оръжията, разпръснати наоколо — с кръв. — Ала, оказва се, всеки път си все … Read moreАко не мечтаеш, ще се смириш
22:23ч. Напред във времето, по Космоса в нас — За живота не е необходимо да знаеш нищо специално, скъпа, за да успееш. Трябва само да се обличаш в светлина, любов и душа. Греховете се страхуват и без това от чистота.
– И когато светът ти стане твърде тесен, скъпа, може би е редно да се вгледаш първо в душата – намигна ми. – По ръбовете ѝ боледуват твърде много липси.
21:45ч. — Вярваш ли в кармата, Оливър? Принцът вдигна рамене и отпи от бирата. Вдигна крака върху пейката, която така да не харесвах като дете и се облегна назад. Беше странно — мястото, видът му, тишината му, която ми се искаше да не разбирах. Дрехите и оръжията му бяха чисти, косата — подредена, само пръстенът … Read moreКармата опитомява съвестта
You cannot copy content of this page