(Не)ревюта в 10 изречения

Драмата ѝ беше, че реално нямаше толкова големи драми за преглъщане и чувства за преживяване. Накратко: Струваше ми се, че причините за себеомраза, себеотрицание и последвалите прошки, (не)действия, бяха изкуствени, на моменти дори крайно повърхностни.

Мисля, че всъщност именно това ми харесва в творчеството на Маас като цяло. Топлината, умерената наивност в редовете, лекотата, с която можеш да четеш за герои, които неусетно се превръщат и в твои приятели. Заживяваш изцяло в обувките им, без излишно да се обременяваш и това ти е просто достатъчно.

Рун ми разпали любопитството, защото образът му създава усещане за достоверност, но опасенията ми от първата книга се потвърдиха и това донякъде ме разочарова.

В действителност би се получил страхотен сериал от „Легион“.

Част от мен все още смята, че „Кулата на зората“ е излишен пълнеж, макар далеч да не е толкова ужасен, колкото си го представях.

Краят на историята на двете сестри Скарлет и Донатела Драгна беше магичен. В страниците имаше приключения, смахнати орисии, омагьосани предмети, места, чувства, желания, клетви, а Легендата беше просто любов.

Историята ми допадна още от самото начало. Купоните, безгрижието, закачките – пренесоха ме доста бързо в света на Брайс Куинлан, помогнаха ми да я опозная бързо, да я почувствам близка.

По принцип обичам да чета за елфи, приказното фентъзи често ме пленява. Допадат ми дворцовите игри, дуелите, измамите. Харесват ми помпозните обещания, кръвните клетви, силните емоции и непредвидимите обрати.

Започнах романа с ентусиазъм, вълнувах се истински, че историята ще ме отведе в бляскавия свят на млади момичета, търсещи щастието в опит да избягат от бремето на бедността, че щях да се докосна до задълженията на една графиня, до управлението на един Нов свят.