#РазговориСПринцаНаМрака

– Цял живот да мине, дъще на Рейнолдс, да претърсиш всичките проклети светове, които Принцът ти с равнодушие уби, душата ти ще остане скитница. Затворих очи в опит да прогоня спомените, каращи тялото ми да трепери от страх, че може би сянката беше права. –Душите ни на всички са скитници, Владетелю. – Безразлично отвърнах. – … Read moreДушата ти ще остане скитница

– Е, скъпа. – Вдигнах поглед към Анабел, която несигурно се беше подпряла върху огромния прозорец в малкия ми апартамент. – Каква е равносметката? Тя наклони глава, така че очарователните къдрици на тъмно русата ѝ коса да паднат върху роклята, обсипана с миниатюрни диаманти. Усмихна се сдържано, прехапа замечтано устни, обличайки чувствата си в тишина … Read moreМислил ли си за утре, когато си тръгне сега

– Иска ми се да можех да те спася, Анабел. – Подпрях се на парапета на малката тераса, наклоних глава, вглеждайки се в замиращите светлини на града и за стотни от секундата си позволих да вдишам аромата му, наслаждавайки се на мекотата в гласа му. – Да имаше начин да погълна всичките ти страхове, да … Read moreЖивеем в свят, гладен за чувства, Принце

– Ще си тръгнеш ли? – Да. Забелязах колебанието му. – Тогава аз и ти май не сме толкова различни, скъпа. – Езикът му нежно погали ключицата ми и дъхът ми заседна в гърлото. – Не и когато и двамата толкова отчаяно се нуждаем от тази наркотична любов. От цялата ѝ ярост и необузданост. От … Read moreПринадлежа на себе си

– Ще бъда честен, скъпа. С такъв като мен трудно се живее. – Но все пак ме молиш да остана? – Да. – Оли си играеше с ръба на ръкавите на червеното сако, разхлабваше черната си вратовръзка и прокарваше пръсти през късо подстриганата си коса с цвят на кехлибар. Лунният сърп на пръстена му проблясваше … Read moreЩе бъда честен, скъпа. С такъв като мен трудно се живее.

Отвърнала си се ужасена от несправедливостите, които плетат златна мрежа около света ти, а после си се изплашила да се срещнеш с лицето под маската, която вечно носиш в опит да измислиш щастието си.

– Чудя се колко пъти можеш да умреш без наистина да си мъртъв? – Стотици. На ден. Зависи по какво и кого умираш. Намръщих се. – Не знам… Затварям вратата на стаята си, а всъщност се затварям за чувства. Вечер вместо грим, изтривам маски, създаващи илюзията, че съм щастлива. Свалям бижутата си, почиствам ги от … Read moreЧудя се колко пъти можеш да умреш без наистина да си мъртъв

– Толкова си сладка, скъпа, че понякога се чудя кой в кого не биваше да се влюбва. – Оли зарови грубо татуираните си пръсти в къдриците ми и наклони главата ми на една страна, за да целуне ключицата. Изпаднала в умопомрачение заради възбуждащия аромат на кожата му, затворих за кратко очи и си позволих да … Read moreТолкова си сладка, скъпа, че понякога се чудя кой в кого не биваше да се влюбва

Болката е данъкът, който се налага да платим, за да станем част от този свят.

– Не съм способен да ти се наситя, скъпа. – С дрезгав глас каза на милиметър от устните ми. Всъщност можеше. Правеше го често. Любовта му идваше при мен като приливи и отливи. В началото ме целуваше горещо, завладявайки сетивата ми до такава степен, че понякога се страхувах, че ще се превърна в купчина прах … Read moreНе съм способен да ти се наситя, скъпа