#РазговориСПринцаНаМрака

– Толкова съм нещастна. Времето, мястото… нищо няма значение, защото част от мен просто липсва. Не се чувствам удобно в собствената си кожа. Душата ми не спира да плаче с невидими сълзи и аз не знам как и с какво да я утеша. И истината е, че едва ли някой друг може да го направи. … Read moreЧаст от мен просто липсва

– Казах ти, че не бива да се страхуваш от него. – Поклатих глава. – Бягах твърде дълго. – От тъгата, от яростта, от света и дори от себе си. А в живота винаги идваше момент, в който бягството вече не бе опция. Знаех, че трябваше да поема отговорност за действията си. И колкото по-бързо … Read moreПонякога бягството е единственият ти шанс да бъдеш щастлива

– А ти? Ще намериш ли сили да продължиш да се бориш след случилото се? В първия момент, ако бях послушал инстинкта си, щях да кажа не. През последните няколко месеца сърцето ми беше остаряло не с години, а с векове. При всеки следващ удар на Съдбата се скриваше все по-надълбоко в тъмната бездна, от … Read moreТишината вече не ми носеше удовлетворение и все по-често ми се искаше да избягам от самия себе си

– Когато те видях за първи път, усетих лудостта, изпълваща вените ти. – Потърках издълбаната дума на китката ми, която щеше да ми напомня цял живот, че от предишното ми аз бяха останали само купчини руини. Наелин проследи с поглед действията ми и продължи: – Но, разбира се, дори най-свирепият звяр може да бъде обуздан. … Read moreДори най-свирепият звяр може да бъде обуздан

– Но защо? – Разтърках слепоочието си. – Защото, Оливър Грей, животът не е справедлив. Добрите не получават златна корона, с която да им се отдаде почит. Справедливостта рядко възтържествува. Любовта не витае във въздуха и убийците не биват наказвани. – Погледна ме несигурно със синьо-зелените си очи и аз потръпнах. – За да завладееш … Read moreЗа да завладееш света, е нужно да забравиш страха

В свят, пълен със сиви разочарования, Принцът на мрака беше моето пъстро вдъхновение.

Влязох в къщата и бързо, с треперещи ръце, започнах да премахвам дрехите. Якето, ризата, панталоните… По дяволите, въздухът не ми достигаше и дори собствената ми кожа ме влудяваше. Чувствах се така, сякаш се намирах на ръба на бездна, готов безвъзвратно да пропадна в нея. Само крачка и мракът щеше да ме погълне. Исках да крещя. … Read moreНе си чудовище, Оливър Грей

Грубо ме прикова към стената. – Твърде късно е да се опитваш да бягаш, скъпа. – В него имаше нещо диво, мистично и недосегаемо. Усещането, че бях попаднала в капан, от който самата аз не желаех да се измъкна, не ме напускаше. Подчинявах се на невидимите окови, в които ме поставяше, защото отчаяно копнеех да … Read moreТвърде късно е да се опитваш да бягаш

– Скъпа. – Красивият мъж застана зад мен и вдиша аромата ми. Дългите му пръсти нежно докоснаха рамената ми и слюнка изпълни гърлото ми. – Времето ти изтича. – Еротичният му глас ме опияняваше и вече не бях способна да мисля трезво. – Аз… – Ако останеш тук, ще те убият. – Поколебах се. – … Read moreБеше дошъл в откачения ми свят като хладна и пречистваща милост

Живееш в призрачен град, който те обгръща в ледените си прегръдки ден и нощ.