„Цветът на магията“ – Тери Пратчет
И дори си мисля, че Тери Пратчет всъщност лесно би се наредил сред любимите ми автори след някоя и друга книга.
Ревюта на фентъзи книги
„Приказка“ – Стивън Кинг
В „Приказка” Стивън Кинг съчетава хорър елементи с фентъзи.
Комбинацията от множество вплетени класически приказки, напоени с крийпи настроение, комбинирани с типично фентъзи приключение в непознати светове, не е никак лоша.
Напротив.
Получила се е доста естествено.
„Магия от тръни“ – Маргарет Роджърсън
„Магия от тръни“ от Маргарет Роджърсън определено не е моята книга.
Може би, защото е супер традиционно YA фентъзи, което проследява приключение, свързано със спасяването на света, на едно обикновено момиче, което впоследствие „неочаквано“ се превръща в героиня и „фенси“, чаровно момче, борещо се със себе си, което на пръв поглед уж не умее да обича и всява ужас.
Или защото вероятно съм надскочила възрастта за подобни романи…
„Двор от сребърни пламъци“ – Сара Дж. Маас
Драмата ѝ беше, че реално нямаше толкова големи драми за преглъщане и чувства за преживяване. Накратко: Струваше ми се, че причините за себеомраза, себеотрицание и последвалите прошки, (не)действия, бяха изкуствени, на моменти дори крайно повърхностни.
„Двор от скреж и звездна светлина“ – Сара Дж. Маас
Мисля, че всъщност именно това ми харесва в творчеството на Маас като цяло. Топлината, умерената наивност в редовете, лекотата, с която можеш да четеш за герои, които неусетно се превръщат и в твои приятели. Заживяваш изцяло в обувките им, без излишно да се обременяваш и това ти е просто достатъчно.
„Силата на сянката“ – Робърт Джордан
„Колелото на времето“ е магия. Хареса ми и вярвам, че ще продължи да ми харесва. Отварям „Небесният огън“ със свито сърце и се моля светлината да бди над Моарейн.
„Дом на небеса и дихания“ – Сара Дж. Маас
Рун ми разпали любопитството, защото образът му създава усещане за достоверност, но опасенията ми от първата книга се потвърдиха и това донякъде ме разочарова.
„Лъжи наяве“ – Брандън Сандерсън
В действителност би се получил страхотен сериал от „Легион“.
„Кулата на зората“ – Сара Дж. Маас
Част от мен все още смята, че „Кулата на зората“ е излишен пълнеж, макар далеч да не е толкова ужасен, колкото си го представях.
„Финал“ – Стефани Гарбър
Краят на историята на двете сестри Скарлет и Донатела Драгна беше магичен. В страниците имаше приключения, смахнати орисии, омагьосани предмети, места, чувства, желания, клетви, а Легендата беше просто любов.