#РазговориСПринцаНаМрака

– Чудя се, скъпа, кога ще разбереш, че изнасилваш всичките си светове, като им отнемаш свободата да избират да грешат? Стоях по средата на малката, тясна уличка, мокра до костите на мозъка ми и стисках здраво устни в опит да потисна гнева. Студеният дъжд се стичаше по лицето ми, пълзеше жадно по кожата ми, за … Read moreМожеш да умираш привидно нормална в правилното ти сега или да живееш сбъркана в грешното ти не-сега

18:30ч. Едва когато се изправиш сам срещу целия проклет свят, разбираш колко безсилен си да накараш Съдбата да играе на твоя страна. Колкото и смел да си, каквато и лудост да те тласка отвъд рамките на смиреността, понякога просто звездите са предначертали загубата ти. – Хвани ръката ми, скъпа. – Анабел стоеше разбита в центъра … Read moreПонякога просто звездите са предначертали загубата ти

22:58 ч. 9 август, годината е цял един живот – Е, ще ми разкажеш ли? – Вдигнах натежалите си клепачи, пъхнах кичур коса зад ухото и прехапах устни в опит да не се поддам отново на лудостта си. – Струва ми се, че пробяга толкова много светове, за да накрая умреш безвъзвратно в собствения си. … Read moreЩастието може да спре да диша пред очите ти

Когато нирвана е състояние невърмайнд Събота, 10 вечерта: Нероден залез, топъл вятър, шепа звезди и агресия, опитомена до любов. – Какво? – Анабел вървеше несигурно към мен, отмятайки непокорната си коса, която толкова обичах да се изплъзва между пръстите ми. Плътните ѝ устни бяха покрити с наситено червило, а острите скули – със звезден прах, … Read moreКогато нирвана е състояние невърмайнд

Открадваш си моменти безвъзвратно назаем от бъдещето ти, а после се давиш в агресивни липси в настоящето ти.

– Казвали ли са ти, скъпа, че действаш оздравително на целия свят, но не и на себе си? – Оли ми подаде топлото одеяло и седна до мен на мокрите стълби пред тъмната къща. – Сякаш си заклела душата ти да практикува небесна магия, вдишвайки адската, почерняща ума. Свих колената си и се облегнах върху … Read moreТвърде нетърпелива съм, за да умирам да се приспособя

Ще ме спасиш ли? – Събрах бледорозовия шлейф в длани и пристъпих напред към Оли, чиито кокалчета бяха побелели от стискане на парапета. Принцът на мрака беше облечен в кървавочервена туника и черен панталон. Върху рамената си носеше тежка мантия в златисто, прихваната около врата с полумесеци. Под кадифения плат се подаваха част от татуировките … Read moreЛюбовта ми никога не е била предопределена да издържи на саморазрушителността ти

– Казват, че съм луда, Оли. Че съм преминала отвъд границата на разумното. На реалното. – Вдигнах бавно поглед, за да проследя всяка част от тялото ѝ. Очите ми се плъзнаха по настръхналата кожа на краката ѝ, по широката, раздърпана роба, скъсана на твърде много места, намекваща за опасността, криеща се зад крехкостта ѝ. – … Read moreЛудостта е анархия, скъпа

– Казвали ли са ти, скъпа, че ще изгориш твърде млада в тъмнината на собствените си думи? – Принцът на мрака остави китарата настрани и ми подаде ръка, за да ме приюти в прегръдките си. Усмихнах се кокетно, дръпнах си от догарящата цигара и седнах на ръба на терасата. – Не умираме ли ежедневно всички … Read moreЩе изгориш твърде млада в тъмнината на собствените си думи

– Казвали са ми, Оли, че когато всичко тотално се обърка, просто трябва да се обърнеш и да си тръгнеш. – Подпрях се на стената на мръсните стълби, които в последно време се бяха превърнали в нашето тайно място. – Просто така. С един удар на сърцето. В четири следобед, когато ти идва да свалиш … Read moreКазвали са ми, Оли, че когато всичко тотално се обърка, просто трябва да се обърнеш и да си тръгнеш