Роби на малодушието ни

Принцът на мрака ме погледна с буреносно сините си очи и се усмихна тъжно. Потърка татуировките върху кокалчетата си, прибра метателни звезди от дървеното бюро и бавно се отправи към вратата.

Умът ти е запленяващ. Той е просто скапана любов

Отклоних поглед от мъждукащите светлини, за да видя Принцът на мрака, усмихващ се нежно, който почти незабелязано се беше вмъкнал в малкия ми апартамент.

Там, където думите се подреждат във Вселени.

You cannot copy content of this page