Роби на малодушието ни
Принцът на мрака ме погледна с буреносно сините си очи и се усмихна тъжно. Потърка татуировките върху кокалчетата си, прибра метателни звезди от дървеното бюро и бавно се отправи към вратата.
Принцът на мрака ме погледна с буреносно сините си очи и се усмихна тъжно. Потърка татуировките върху кокалчетата си, прибра метателни звезди от дървеното бюро и бавно се отправи към вратата.
Отклоних поглед от мъждукащите светлини, за да видя Принцът на мрака, усмихващ се нежно, който почти незабелязано се беше вмъкнал в малкия ми апартамент.
Оли разпусна кичурите, захванати с перлена фиба и я хвърли в бурния океан, без да отмества тъмносините си очи от моите.
You cannot copy content of this page