Да мечтаеш думи

– Казвали са ми, Оли, че когато всичко тотално се обърка, просто трябва да се обърнеш и да си тръгнеш. – Подпрях се на стената на мръсните стълби, които в последно време се бяха превърнали в нашето тайно място. – Просто така. С един удар на сърцето. В четири следобед, когато ти идва да свалиш … Read moreКазвали са ми, Оли, че когато всичко тотално се обърка, просто трябва да се обърнеш и да си тръгнеш

– Чудя се, скъпа, защо винаги изглеждаш толкова тъжна, когато обличаш мислите си в думи? – Принцът разпусна къдравата ми коса от хлабавия кок и се усмихна нежно, доближавайки дланите ми към устните си. Завъртя ме в кръг, улови ме в прегръдките си и заинтригувано проследи с поглед снежинките, разтапящи се върху миглите ми. – … Read moreДумите ми се раждат в тъмнина

– Истината, скъпа, е, че всяка жена има нужда да си тръгне от себе си. Поне веднъж. Да е независимо зависима от съществуването си. – Оли погали непокорните кичури коса и се усмихна. – За да експериментира. Да предизвика заложените ѝ звезди, съдби. – Ръцете му обгърнаха талията ми, а сладкият му дъх галеше ухото … Read moreВсяка жена има нужда да си тръгне от себе си

Бъди честна, скъпа. Какво ти липсва, че го откриваш в мен? – Оливър бавно плъзна пръстите си по гръбначния ми стълб и заинтригувано наклони глава, за да ме погледне в очите. – Любовта ми е мазохистична, в чувствата съм истински егоист. Доминирам над ума ти, като ти задавам краен срок, в който можеш да бъдеш … Read moreПросто ми харесва, когато говориш лъжи

– Знаеш ли, Оли, мислех си, че не се страхувам да се изгубя в себе си. Принцът на мрака се усмихна уморено и нежно ме прегърна. – Какво се промени? – Вдигнах рамане. – Изгубих се. Толкова много пъти, в толкова много хора, че вече не вярвам, че някога ще се намеря. Започнах да пропадам … Read moreУмът ми е в абстиненция

– Казват, че думите ми носят щастие, Оли, а пък аз изобщо не се чувствам щастлива, пишейки ги. Седнах на голямото кресло, запалих си цигара и се вгледах в Принца на мрака, който ме наблюдаваше объркано. – Нима? – Тихо попита. Кимнах и дръпнах от цигарата. – Заседнали са в гърлото ми и изгарят езика … Read moreБунт срещу собствената ти душа

– Наясно си, че между нас никога няма да се получи, нали? – Оливър ми подаде чашата и седна до мен пред малкия клуб, който цял живот щях да свързвам с него. Прехапа устни, отпи от уискито и ми се усмихна несигурно, очаквайки отговора ми. – Да. – Вгледах се в тъмносините му очи, в … Read moreМежду нас никога няма да се получи

Седнах предизвикателно срещу властния мъж и се усмихнах налудничаво. Потупах го по карираното сако, проследих копчетата на черната му риза и му намигнах, докато развеселено отпивах от чашата. – Знаеш ли, мисля си, че в друга ситуация несъмнено щеше да се влюбиш в мен. Щяхме да започнем с невинни чатове, множество емотикони и малко думи, … Read moreВ друга ситуация несъмнено щеше да се влюбиш в мен

В неделя сутрин се убивам с желания до обяд.

Трепнах едва забележимо от студа, закопчах ципа на роклята и облякох с неохота червеното сако, което носех, защото на него му харесваше. Принцът на мрака разтърка татуировката над веждата си и плъзна дългите си пръсти по скалпа, поемайки дълбоко дъх. – Какво? – Нежно погали врата ми, за да след това грубо дръпне косата ми … Read moreСама избираш дали ще бъдеш ти, докато не си ти