Monika Alexandrova

Да си призная: 2022 година не бе нищо от това, което очаквах. Не, защото имах конкретни цели или желания, които са се изпълнили или объркали, или въобще не са се случили. А защото се върнах принудително толкова пъти към себе си само за да си тръгна след това, че накрая тотално се изгубих. Ескалирах непрекъснато. … Read moreДа усещаш остра нужда от промяна, без да можеш да я познаеш, си е хронична криза, клоняща към летаргия

— Думите ми, казват, Принце, се подреждат във Вселени, а аз ги чувствам в петък вечер, че спекулират изморено с (не)любов. Ще ме подредиш ли?

23:23 ч. — Абстрактно погледнато отдавна съм те преживяла, Принце. Във всичките си светове. Усмихна се несигурно. — Макар на практика да обсебваш мислите ми с ехото на мълчанието си, защото ужасно липсвам на себе си.

— Е, скъпа — огледах я внимателно. Проследих тънките чорапи с дантела, бежовата пола и късия топ с перли. —Ако можех да ти отговоря бъдещето, какъв щеше да е въпросът? Усмихна се нежно и подпъхна кичур коса зад ухото си. Прехапа плътните си устни и предизвикателно се подпря на вратата. — Не вярвам вече в … Read moreЛипсвайки ми ти, се мъча да те запълня със съществуването си

— Е, скъпа — Оливър се подпря на стената до мен, скривайки се от пороя и ме погледна несигурно. Сякаш вече не знаеше как да продължи. — Колко още можеш да понесеш да загубиш от съществуването си в търсене на себе си? Затворих очи и сълзите се смесиха с капките дъжд. Мократа коса лепнеше по … Read moreКолко още можеш да понесеш да загубиш от съществуването си?

— И може би така е по-добре — погледнах го сериозно и си поех дъх, прикривайки несигурността. Подпъхнах невинно длан под бузата си и разсеяно добавих: — Да си тръгнеш, без да оставяш следи от себе си, Оливър Греймуун. За да не помня хладния вкус на кожата ти, мекотата на устните ти и топлотата на … Read moreДа си тръгнеш, без да оставяш следи, Оливър Греймуун

— Потърси ме, малка Рейнолдс, когато всяка твоя аз толкова ти натежи, че ти се прииска да почувстваш всичките ми опасни безнадеждности. Усмихнах му се нежно и му подадох пръстена с лунен сърп, като прошепнах на милиметър от устните му: — Потърси ме, Оливър Греймуун, когато толкова сме се променили, че ти се играе отново … Read moreКогато всяка твоя аз толкова ти натежи

20:45ч. — И си мечтая за любов, Оливър Греймуун. Такава, която чупи яростно мечти и клишета. Която не е стереоптип, няма определения и не търпи. Стигма я наречи. Лудост, хаос. Само да е любов. Която пулсира, побърква. И обсебва с Вселените си. Да ме накара да си тръгна от съществуването си. Само за да се … Read moreИ си мечтая за любов

— Жена като нея, Оливър, винаги оставя траен отпечатък след себе си. Дори да я намразиш за това, което винаги е била — Бренън придърпа бутилката с алкохол и напълни чашите. — Или никога не е била. Огънят на душата ѝ дамгосва нежно със свирепостта на хаоса. С грозна и някак объркващо очарователна истерия, когато … Read moreЩе я помниш, понякога, в три сутринта