Monika Alexandrova

— И има нещо ужасяващо очарователно в това да наричаме грешките си карма, Оливър Греймуун. Намигна ми, дръпна чашата от татуираните ми пръсти и изпи съдържанието ѝ на един дъх. — Болно романтично — намръщи се, облиза провокативно устните си и тихо продължи, като махна с ръка: — Карма е, че приех да се върна … Read moreПонякога се усещаш като карма

23:23ч. — А мечтите си имат цена, скъпа. И цената винаги си ти.

— Понякога, скъпа, най-трудно е да притихнеш в себе си. Да си се довериш. Когато си гняв, разочарование, нищета и крайна (не)любов. Ще го разбереш — целуна китките ми и изтри броката, полепнал по бузите ми. — Дъхът ти замира, за да усети пулса на Вселените ти. Умът спринтира между границите на смирение и копнеж, … Read moreНай-трудно е да притихнеш в себе си

— Някога, Оливър Греймуун, преди толкова години, ми каза, че се губим, за да се намерим — седнах на дивана и наместих главата си в скута му. — Че е неизбежно. Че затрептиш ли едновременно на различни честоти, ще се опияниш. Погали косата ми, а аз затворих клепачи, фокусирайки се върху тихия джаз. — И … Read moreЦял живот да търсим себе си

— Рискът ти отива, скъпа — вдигнах поглед от мастилото и скицираните татуировки пред мен и пулсът ми се ускори. Оливър седеше самоуверено върху коженото кресло в малкото ателие, подпрял единия си крак върху другия, облечен целия в черно. Брадата му беше по-дълга, устните — по-плътни, отколкото си спомнях. Пръстите му описваха бавни кръгове по … Read moreЩе ме центрираш ли?

— Имаш лоши навици, скъпа. Опасни — Оливър заключи входната врата и влезе в стаята. Първо огледа празните чаши, разхвърляните дрехи, а после погледът му бавно се спря на мен. — Какво се е объркало толкова, малка Рейнолдс, че се върна към това преди — тъмносините му очи преминаха по устните ми, върху които имаше … Read moreЖивотът е порочен цикъл от решения

19:35ч. Парадоксът на съществуването ми е доста прост. Мисля си, понякога почти невинен. Обсебвам се в бъдеще минало време с отсъствията ти и си липсвам, когато си тук.

— Страхувам се за теб, скъпа. Дива си. В мислите си. И толкова ужасно уязвима. Нима вътрешно си се убила?  Затворих очи и потръпнах от вятъра и тъмнината.  — Този глад за чувства — оправих ръбовете на късата рокля, която ми бе подарил, без да има нужда. — Не си отива. Гори.  Оливър издиша шумно … Read moreДива си. В мислите си. И толкова ужасно уязвима

— Истината, Оливър Греймуун, е, че тя ще бъде добре. С или без теб — двойникът ми повдигна рамене. — Няма значение. Защото дори проклетата ѝ самота ѝ отива. В три на обяд или в три сутринта. В тъмнина и светлина — погледна ме със зеленикавите си очи. — Рядка е, Принце. Не заради красотата … Read moreНикоя жена не се връща, Принце, веднъж оставиш ли я да се удави в мислите си

— Травмирана съм, Оливър Греймуун — бързо казах, когато видях Принца на мрака на прага на вратата в тесния коридор. За миг дъхът ми спря. Беше толкова сбъркано красив. Оли пристъпи бавно, погледна ме въпросително и се опря на дивана, заключвайки ме с тялото си под себе си. Погали нежно косата ми, усмихна се и … Read moreМодерна любов в стар стил