Monika Alexandrova

– Иска ми се да можех да те спася, Анабел. – Подпрях се на парапета на малката тераса, наклоних глава, вглеждайки се в замиращите светлини на града и за стотни от секундата си позволих да вдишам аромата му, наслаждавайки се на мекотата в гласа му. – Да имаше начин да погълна всичките ти страхове, да … Read moreЖивеем в свят, гладен за чувства, Принце

– Ще си тръгнеш ли? – Да. Забелязах колебанието му. – Тогава аз и ти май не сме толкова различни, скъпа. – Езикът му нежно погали ключицата ми и дъхът ми заседна в гърлото. – Не и когато и двамата толкова отчаяно се нуждаем от тази наркотична любов. От цялата ѝ ярост и необузданост. От … Read moreПринадлежа на себе си

– Ще бъда честен, скъпа. С такъв като мен трудно се живее. – Но все пак ме молиш да остана? – Да. – Оли си играеше с ръба на ръкавите на червеното сако, разхлабваше черната си вратовръзка и прокарваше пръсти през късо подстриганата си коса с цвят на кехлибар. Лунният сърп на пръстена му проблясваше … Read moreЩе бъда честен, скъпа. С такъв като мен трудно се живее.

Отвърнала си се ужасена от несправедливостите, които плетат златна мрежа около света ти, а после си се изплашила да се срещнеш с лицето под маската, която вечно носиш в опит да измислиш щастието си.

– Чудя се колко пъти можеш да умреш без наистина да си мъртъв? – Стотици. На ден. Зависи по какво и кого умираш. Намръщих се. – Не знам… Затварям вратата на стаята си, а всъщност се затварям за чувства. Вечер вместо грим, изтривам маски, създаващи илюзията, че съм щастлива. Свалям бижутата си, почиствам ги от … Read moreЧудя се колко пъти можеш да умреш без наистина да си мъртъв

– Толкова си сладка, скъпа, че понякога се чудя кой в кого не биваше да се влюбва. – Оли зарови грубо татуираните си пръсти в къдриците ми и наклони главата ми на една страна, за да целуне ключицата. Изпаднала в умопомрачение заради възбуждащия аромат на кожата му, затворих за кратко очи и си позволих да … Read moreТолкова си сладка, скъпа, че понякога се чудя кой в кого не биваше да се влюбва

Болката е данъкът, който се налага да платим, за да станем част от този свят.

– Не съм способен да ти се наситя, скъпа. – С дрезгав глас каза на милиметър от устните ми. Всъщност можеше. Правеше го често. Любовта му идваше при мен като приливи и отливи. В началото ме целуваше горещо, завладявайки сетивата ми до такава степен, че понякога се страхувах, че ще се превърна в купчина прах … Read moreНе съм способен да ти се наситя, скъпа

– Толкова съм нещастна. Времето, мястото… нищо няма значение, защото част от мен просто липсва. Не се чувствам удобно в собствената си кожа. Душата ми не спира да плаче с невидими сълзи и аз не знам как и с какво да я утеша. И истината е, че едва ли някой друг може да го направи. … Read moreЧаст от мен просто липсва

– Казах ти, че не бива да се страхуваш от него. – Поклатих глава. – Бягах твърде дълго. – От тъгата, от яростта, от света и дори от себе си. А в живота винаги идваше момент, в който бягството вече не бе опция. Знаех, че трябваше да поема отговорност за действията си. И колкото по-бързо … Read moreПонякога бягството е единственият ти шанс да бъдеш щастлива