Monika Alexandrova 29 Да пораснеш в себе си — Порастването, скъпа, никога не се е свеждало до това да знаеш как да живееш живота си — целуна дланите ми. — Само до това да бъдеш смела в изборите си. Да не робуваш на норми, колкото и да боли — подаде ми пръстена си. — Защото няма универсален … Read moreДа пораснеш в себе си
XXIX Недоимъкът на душите ни — И се надявам, че няма да те изгубя — казах ти, толкова години назад. Остри липси на усещане за себе си. — И се надявам, че ще се намеря — казах си, толкова време напред.
Облегнах се на вратата на полу-работещия бар и я погледнах. Непокорната ѝ коса беше мокра от дъжда и тъмно русите къдрици лепнеха по нежната кожа, зачервена от студа. Носеше черни дрехи. Кожа и високи ботуши. Облечена в решителност, в непримиримост. А очите ѝ — студени като лед. Красота. — Оказва се, Оливър Греймуун, че няма … Read moreОт липси спомените най-болят
— Казват остро смъртоносно е да се приземиш върху егото си и да погледнеш всичките си грехове. Затворих очи и задържах сълзите. — Вече не съм си дом. Не съм мечти и огън. Заземена в нестихващи страхове, кръжа напред-назад, блъскайки се в гнила смелост и лични лъжи. — Престъпление е да лъжеш себе си, … Read moreТуморът на съществуването ти
Не съм сигурна дали напоследък ставам по-претенциозна като читател/слушател, или просто не попадам на историите, които биха ме грабнали истински.
20:30ч. Съвременна регенерация Раждаме се нежни и любов, а освирепяваме в самота и алчност.
Личи си, че книгата е писана от български автор – не толкова по съдържанието, колкото по нюансите в езика и хумора, което е напълно нормално. Все пак ми се струва, че все още тегне известна стигма над българските автори в жанровата литература. Като че ли сме свикнали доброто фентъзи да идва отвън, с чужди имена и непознати градове. Когато обаче се появи нещо родно, дори добре написано, инстинктивно го гледаме под лупа – предубедено, критично, понякога дори агресивно (особено в коментарите за стила или сюжета). В същото време на пазара има безброй преводни фентъзи книги, които не блестят нито със сюжет, нито с герои, нито със стил, но се приемат с много по-малко критика.
Нещото, което най-много ме подразни, беше начинът, по който е изкривен образът на Вайълет. В първите две книги тя е изградена като внимателна, логична и наблюдателна героиня, която обмисля всяка информация, която ѝ се подава.
Придобито отклонение в структурата на живота – Познатите ти са толкова непознати, че само хладни спомени доказват истинността им в дъждовни нощи като тази. Мисли за рок парчета, много алкохол и зареждащ смях затанцуваха по голия ум. – Самотата така прилежно е легнала върху сърцето ти, че тишината и щастието някак вече тежат. Затворих очи. … Read moreДъждовни нощи като тази
В първата част на „Тъмна материя“ много ми хареса стилът на писане – динамичен, стегнат и увлекателен. Още от първите страници историята ме погълна и успя да задържи вниманието ми.
You cannot copy content of this page