Monika Alexandrova

– Животът не работи по начина, по който ти си мислиш, скъпа. – Оли се усмихна мрачно и спусна черната качулка на робата върху лицето си. – За най-важните решения няма време. Няма равновесие между правилно и грешно. – Може би. Но нима не осъзнаваш, че ме молиш да се откажа от себе си, като … Read moreВ ума ти няма самота

– Сенките, както ги нарече, скъпа, са греховете ми. Как бих могъл да спася света, когато не съм способен да спася дори ума си от самотата, на която са обречени мислите ми?

Може би точно когато осъзнаеш, че си загубил в играта на Съдбата, разбираш, че всъщност никога не си имал шанс да победиш. Стоях по средата на празничната зала, гърдите ми се стягаха и отпускаха уморено, а ръцете ми трепереха от шок. Изпуснах кинжала, разтърках клепачите, натежали от сълзи и прехапах устни в опит да потисна … Read moreБез мен можеш да се спасиш

Затаяваш дъх, когато си с други, за да не чуят стенанията на ума ти.

Казаха ми, че когато животът ти излезе извън контрол и нямаш сили да се справиш със страховете си, трябва да си тръгнеш от себе си, за да се откриеш. Загледах се във вълните, които свирепо се разбиваха на пяна в скалите, опитвайки се да взема надмощие над мислите си. Горещият вятър целуваше нежно косата ми, … Read moreТрябва да си тръгнеш от себе си, за да се откриеш

Иска ми се да не умирах насред мислите си в опити да пробягам времето назад.

Душите на падналите не се нуждаят от сълзите ни, Анабел. Подземният свят е техният изначален дом.

Животът ме научи, че когато си достатъчно дързък да посегнеш към мечтите си, трябва да умееш и да понесеш провала им.

Съветвам те да се научиш да приемаш разочарованията, малка Рейнолдс, защото в живота винаги идва момент, когато ти омръзва да бъдеш тази, която си. Постепенно, но все по-често, ще започнеш вечер да крещиш на отражението в огледалото в опит да прогониш невидимата черна буря, надвиснала като досаден облак над сърцето ти. Ще се ядосаш и … Read moreСъветвам те да се научиш да приемаш разочарованията, малка Рейнолдс

– Не си луд, Оливър, а – нетърпелив. Мислиш твърде много за преди и прекалено малко за сега. Трябва да приемеш, че всички правим грешки. Дори и в дните, в които упорито се мъчим да ги поправим. Носим кръстовете от миналото и се опитваме да ги заровим в настоящето. Сякаш можем да заличим белезите завинаги. … Read moreМислиш твърде много за преди и прекалено малко за сега