Кармата на душата ти

– И има различи видове любов, скъпа, но кармата на душата ти ще продължава да се лута в съществуването ти, докато не усвоиш най-простата. Намигна ми, приведе се и погали кожата ми. – Тази към себе си – нежно прошепна в ухото ми. – И двамата знаем, че твърде лесно се прехласваш по грешките си.

Илюзията на съществуването ни

— Илюзията на съществуването ни учи, че триумфът се крие в съвършенството на мечтите. А мечтите сами по себе си винаги са белязани от несъвършенствата на времето ни. Вдишай живота си — намигна ми. — Напук на всичко, скъпа.

Ти си само нежност и стихия

— А самотата често е изкуство. Оливър поклати глава. — В това няма никакво изкуство, скъпа. Просто е. В един момент, когато светът заплашва да те удави бавно в липси, когато хората в душата си отглеждат странни егоисти, а ти си само нежност и стихия, разбираш, че понякога си закъсняла да си тръгнеш. Че си … Read moreТи си само нежност и стихия

„Приказка“ – Стивън Кинг

В „Приказка” Стивън Кинг съчетава хорър елементи с фентъзи.

Комбинацията от множество вплетени класически приказки, напоени с крийпи настроение, комбинирани с типично фентъзи приключение в непознати светове, не е никак лоша.

Напротив.

Получила се е доста естествено.

Сякаш вече не си изкуство

— И ми се иска да ти кажа, скъпа, че ще става по-добре — тя поклати бавно глава, сякаш не можеше повече да слуша. Да понесе. — Но не и тази вечер. Поех си въздух. — Животът не просто има склонност да чупи. Огъва ти душата. С думи и действия. С бездействия и мисли. Разтяга … Read moreСякаш вече не си изкуство

С годините светът става някак по-лесен

21:35ч. — Казват, Принце, че с годините светът става някак по-лесен. Лек в греховете си. Поклати нежно глава. — Може би. Ако не броиш, че светът олеква, скъпа, в греховете си, защото започва да тежи в сърцето ти.

С мечти като твоите

— Кротко, скъпа — погали косата ми. — С мечти като твоите бързо ще се счупиш, когато (не)сбъдването им пореже съществуването ти. Усмихна се твърде нежно и стисна силно дланите ми. — Светът е свикнал да кърви, без да допуска, че някой ден ще изгори в нечистотата си.

Правото да живееш

 „Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните.“ Джордж Бърнард Шоу Все по-често и спонтанно умът ми заформя мисли, скитащи напред-назад между емоциите и разума, когато става въпрос за животни. И в тази връзка, не спирам да се чудя, осъзнава ли обществото, че проблемът с бездомните животни и/или търговията с породисти/диви отразява факта, че лишавайки … Read moreПравото да живееш

Остаряла любов в бъдеще време

21:57ч. — А любовта, скъпа, може да се спелува по толкова различни (не)чувства. Например: Връщаш се към толкова токсичност, че под нея намираш себе си. Намираш себе си и забравяш мен — намигна ми. — Остаряла любов в бъдеще време. Тъгата винаги е била такова неудобно клише.

Да се научиш. Да се откажеш

— Грешките резонират в правилния момент на настоящето ни. В правилния момент на себе си, скъпа — обърна се и ме погледна топло. — Грешиш, защото трябва. Да се опиташ, да се научиш. Да се откажеш. Меката му коса беше мокра от дъжда, черните му дрехи лепнеха по кожата, а очите — искряха с лудостта … Read moreДа се научиш. Да се откажеш

Там, където думите се подреждат във Вселени.

You cannot copy content of this page