„Дом на пламъци и сенки“ – Сара Дж. Маас
„Дом на пламъци и сенки“ беше огромно разочарование. В сюжета има толкова много пропуски и наивни моменти, че все още не мога да повярвам как започна историята и как приключи.
В света на книжната магия
„Трите тела“ – Лиу Цъсин
Действието започва в Китай по време на Културната революция и продължава до наши дни, вплитайки в сюжета извънземни цивилизации и глобални заплахи. Книгата изследва срещата на човечеството с извънземна раса, както и технологични и морални дилеми.
„Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“ – Ашли Ванс
За съжаление, биографията и затвърждава факта, че когато човек придобие неизмерна власт и пари, губи трезвата преценка за заобикалящите го същества. Липсата на емпатия става все по-осезаема и разумните лимити за действията се превръщат в най-обикновено временно затруднение.
„Белязания цар“ – Лий Бардуго
Остроумието на Николай ми допадна, но ми се искаше частта с демона да имаше по-голям фокус, повече ,,драматизъм”. Искаше ми се и магията на Гриша да присъстваше по-ярко, да научим още подробности за мощта ѝ, да се запознаем с нова информация и да получим повече от просто древни догадки.
„Цветът на магията“ – Тери Пратчет
И дори си мисля, че Тери Пратчет всъщност лесно би се наредил сред любимите ми автори след някоя и друга книга.
„За мишките и хората“ – Джон Стайнбек
Романът „За мишките и хората“ е особен. Създаден е да извиква типичната безнадеждност и депресия, която сякаш само реалистите са способни да оформят толкова ярко, че думите им да се загнездят като агресия в съзнанието на читателя.
„Приказка“ – Стивън Кинг
В „Приказка” Стивън Кинг съчетава хорър елементи с фентъзи.
Комбинацията от множество вплетени класически приказки, напоени с крийпи настроение, комбинирани с типично фентъзи приключение в непознати светове, не е никак лоша.
Напротив.
Получила се е доста естествено.
„Магия от тръни“ – Маргарет Роджърсън
„Магия от тръни“ от Маргарет Роджърсън определено не е моята книга.
Може би, защото е супер традиционно YA фентъзи, което проследява приключение, свързано със спасяването на света, на едно обикновено момиче, което впоследствие „неочаквано“ се превръща в героиня и „фенси“, чаровно момче, борещо се със себе си, което на пръв поглед уж не умее да обича и всява ужас.
Или защото вероятно съм надскочила възрастта за подобни романи…
„Двор от сребърни пламъци“ – Сара Дж. Маас
Драмата ѝ беше, че реално нямаше толкова големи драми за преглъщане и чувства за преживяване. Накратко: Струваше ми се, че причините за себеомраза, себеотрицание и последвалите прошки, (не)действия, бяха изкуствени, на моменти дори крайно повърхностни.
„Двор от скреж и звездна светлина“ – Сара Дж. Маас
Мисля, че всъщност именно това ми харесва в творчеството на Маас като цяло. Топлината, умерената наивност в редовете, лекотата, с която можеш да четеш за герои, които неусетно се превръщат и в твои приятели. Заживяваш изцяло в обувките им, без излишно да се обременяваш и това ти е просто достатъчно.