#РазговориСПринцаНаМрака

— Потърси ме, малка Рейнолдс, когато всяка твоя аз толкова ти натежи, че ти се прииска да почувстваш всичките ми опасни безнадеждности. Усмихнах му се нежно и му подадох пръстена с лунен сърп, като прошепнах на милиметър от устните му: — Потърси ме, Оливър Греймуун, когато толкова сме се променили, че ти се играе отново … Read moreКогато всяка твоя аз толкова ти натежи

20:45ч. — И си мечтая за любов, Оливър Греймуун. Такава, която чупи яростно мечти и клишета. Която не е стереоптип, няма определения и не търпи. Стигма я наречи. Лудост, хаос. Само да е любов. Която пулсира, побърква. И обсебва с Вселените си. Да ме накара да си тръгна от съществуването си. Само за да се … Read moreИ си мечтая за любов

— Жена като нея, Оливър, винаги оставя траен отпечатък след себе си. Дори да я намразиш за това, което винаги е била — Бренън придърпа бутилката с алкохол и напълни чашите. — Или никога не е била. Огънят на душата ѝ дамгосва нежно със свирепостта на хаоса. С грозна и някак объркващо очарователна истерия, когато … Read moreЩе я помниш, понякога, в три сутринта

— Предупредих те, скъпа. Сърцата биват разбити — Оли ме придърпа собственически в скута си и проследи с пръсти очертанията на гръбнака ми. — От неразбиране. От грехове — замълча. — От измамна (не)вяра дори — целуна ключицата ми и брадата му одраска кожата ми. — От влудяващо нездравословна любов. Притворих очи в опит да … Read moreСърцата биват разбити

— Мислиш ли, Оли, за пропуснатите шансове? Оливър изцъка с език, прехапа за кратко устни, а после бавно се приближи. Отметна кичурите коса, полепнали по челото, погали бузите ми и изтри сълзите. — Болката ти изригва като лава, малка Рейнолдс, но дори и да се върнеш назад, да си разгледаш всички минали истини, да ги … Read moreВинаги ще си ти, която умира по себе си

00:05ч. — Цялата си лудост, скъпа. И болиш ужасно, когато си така безразсъдно уязвима — Оливър прибра острието във вътрешния джоб на кадифената роба и се облегна в големия, кожен стол. — Гориш отвътре навън толкова безпощадно, сякаш останките на душата ти ще върнат времето и греховете назад. Махна ми да се приближа. — Умъртвявал … Read moreМъртвата любов е пагубно бреме, скъпа

— Защо си тук? Вдигнах рамене и седнах на ръба на скалата, оглеждайки се в океана. — Понякога, Принце, се губиш в хора. Вкопчваш се толкова здраво, толкова яростно в съществуването им, че съсредоточаваш центъра на Вселената си в диханията им — усмихнах се тъжно. — А после боли. Свирепо. Когато те отхвърлят, когато си … Read moreПонякога, Принце, се губиш в хора

— Не си ли любопитен, Принце, какво си пожелах? Оли се усмихна топло и погледът му проследи кожените, стигащи до коляното ботуши и ръбовете на бежовия широк пуловер. Махна пренебрежително към тъмната нощ. — Вярвам, че звездите се надпреварват свирепо, за да сбъдват мечтите на такива като теб — отпи голяма глътка от чашата и … Read moreНикой не е способен да сбъдне собствените ти мечти

— Можеш ли да пазиш тайни, скъпа? — облегнах се върху бара и предизвикателно плъзнах поглед по тялото ѝ. Обходих кожените панталони, стегнатия корсет. Замечтах се по вълните в косата, по аромата ѝ и побързах да изпия сладкия шот, който тя толкова харесваше. Анабел се усмихна, огледa евтиния бар и докосна черния камък, висящ на … Read moreЩе ме счупиш ли?

— Светът, мисля, е създаден да се съгражда и руши, скъпа. И в тази си предопределеност боли — Оливър ми подаде чашата с розово шампанско от кристали и за кратко замълча. — С трепет, с думи, с тишина. Оформя се след колапс на мъглявина, в безкраен процес на сблъсък и натрупване. Затворих моментно натежалите клепачи … Read moreЖивотът е една душа време, скъпа