– Казвал ли съм ти, че не съм за теб, скъпа? – Оли наклони глава на една страна и уж несъзнателно плъзна длан по бедрото ми. Прехапа устни и се облегна на стъклото на бара, пред който вече стояхме повече от час. – Не съм за теб и все пак… – Заигра се с кожената … Read moreТова не е любов, Оли
– Страхувам се, че вярата ми се изхабява, Оли. Че светлината на любовта ми бива погълната от егоизма на тези, които обичам. Прегръщам ги, ала вече не се стоплям. Напротив – изстивам. Конвулсии разтърсват душата ми и изведнъж започвам да залитам, замаяна от мрачните чувства, опияняващи ума ми като алкохол. Ледените им пръсти галят кожата … Read moreСтрахувам се, че вярата ми се изхабява, Оли
– С опитите си да ме забравиш, скъпа, единствено се влюбваш още повече. – Вече те забравих. – Принцът на мрака искрено се засмя, бутна ме върху леглото, постави ръцете си отстрани, за да ми попречи да се изправя и предизвикателно вирна брадичка. – Нека проверя. – Съблазнителна усмивка се разтегли по устните му. – … Read moreТолкова ли се страхуваш да ме обичаш
Обещавам ти, че в друг живот, когато мракът те повика, тази аз сама ще те намери. Тя ще знае как да живее, въпреки че е изгубила мечтите си и ще те прегръща дори по кожата ти да има хиляди бодли. Тази аз няма да се подчинява на страховете си, защото белезите, които са ѝ оставили, … Read moreТази аз вече ще си повече ти
Попълваш дупките в разкъсаната си душа с паднали звезди и си сътворяваш златни брони от несбъднатите им ръждясали мечти.
Някъде там, притиснат от дъното и края, търсиш равновесие, с което сътворяваш хаос.
Мечтаех си да бъда някоя, която мрази да колекционира самота.
– Отдавна не си идвала. Вдигнах рамене, облегнах се на парапета на терасата и се загледах в заспиващия град. – Отдавна не съм се чувствала толкова самотна. Красивият мъж се приближи до мен, хвана дланта ми и дълго време просто мълча. – Отново ли си се изгубила? – Отново. – Уморено потвърдих. – Ако изобщо … Read moreСутрин съм една, а вечер – друга. Тази другата много ми тежи
– Няма по-лоша присъда от това да обичаш някой като него, Анабел. – Взрях се в избледняващия образ на Оливър, паднал на колене и шепнещ странни думи на тъмнината. – Някой, който мракът всяка вечер призовава у дома. – Затаих дъх, за да прикрия несигурността, завладяваща ме с всяка изминала секунда и прогоних надигащия се … Read moreИ в мрака има красота
– Знаеш ли, скъпа, нуждаеш се от някой, който да те вдиша на обратно с такава лекота, че да счупи веригите на порядъчността ти. Всички виждат пламъка в сърцето ти, ала никой не се осмелява да се гмурне в студа, господстващ на дъното на океана в очите ти. Някой, когато да запознаеш първо с белезите … Read moreНуждаеш се от някой, който да те вдиша на обратно
You cannot copy content of this page