Съветвам те да се научиш да приемаш разочарованията, малка Рейнолдс

Съветвам те да се научиш да приемаш разочарованията, малка Рейнолдс, защото в живота винаги идва момент, когато ти омръзва да бъдеш тази, която си. Постепенно, но все по-често, ще започнеш вечер да крещиш на отражението в огледалото в опит да прогониш невидимата черна буря, надвиснала като досаден облак над сърцето ти. Ще се ядосаш и … Read moreСъветвам те да се научиш да приемаш разочарованията, малка Рейнолдс

Мислиш твърде много за преди и прекалено малко за сега

– Не си луд, Оливър, а – нетърпелив. Мислиш твърде много за преди и прекалено малко за сега. Трябва да приемеш, че всички правим грешки. Дори и в дните, в които упорито се мъчим да ги поправим. Носим кръстовете от миналото и се опитваме да ги заровим в настоящето. Сякаш можем да заличим белезите завинаги. … Read moreМислиш твърде много за преди и прекалено малко за сега

Накрая щях да се преструвам, че нямаше значение, че бях сама

Наблюдавах го и си мислех колко лесно бе всъщност да се влюбя в него, макар да знаех, че щеше да боли. Бях наясно, че нощем въздухът нямаше да ми достига, когато отсъствието му ме завиваше със самота. Че вълците на тъгата щяха да гризат свирепо ума ми дори през вечерите на непълна луна и че … Read moreНакрая щях да се преструвам, че нямаше значение, че бях сама

Онзи, който никой на никого не пожелаваше в любовта

– Съжаляваш ли за избора си? – Замислих се. Той не беше от онези мъже, които се сещаха да ми купуват кървавочервени рози без повод, за да заклеймят обичта. Нямаше да гали егото ми с думи и щеше да се противопоставя на решенията ми. Щеше да проникне в съзнанието ми, да издърпа разума на повърхността … Read moreОнзи, който никой на никого не пожелаваше в любовта

Там, където думите се подреждат във Вселени.

You cannot copy content of this page