Гръцките богове винаги са ми били ужасно интересни — още от дете обожавах старогръцките легенди и историите, които учехме в училище. Затова често посягам към съвременни роментъзита с олимпийски богове (включително и филми/сериали като Kaos).
Не съм сигурна дали напоследък ставам по-претенциозна като читател/слушател, или просто не попадам на историите, които биха ме грабнали истински.
Нещото, което най-много ме подразни, беше начинът, по който е изкривен образът на Вайълет. В първите две книги тя е изградена като внимателна, логична и наблюдателна героиня, която обмисля всяка информация, която ѝ се подава.
В първата част на „Тъмна материя“ много ми хареса стилът на писане – динамичен, стегнат и увлекателен. Още от първите страници историята ме погълна и успя да задържи вниманието ми.
Вайълет за моя изненада не е дразнеща като повечето женски персонажи във фентъзи романите и през по-голямата част от времето нямах проблеми с нея. Диалозите между нея и Зейдън са приятни, остроумни и събуждащи въображението.
„Да служиш на слугата: Спомен за Кърт Кобейн“ е книга, която обещава да предложи задълбочен поглед върху живота на емблематичния фронтмен на Nirvana – Кърт Кобейн. Въпреки че авторът хвърля светлина върху някои интересни аспекти от музикалния бизнес, общото впечатление от биографията остава незадоволително.
Действието започва в Китай по време на Културната революция и продължава до наши дни, вплитайки в сюжета извънземни цивилизации и глобални заплахи. Книгата изследва срещата на човечеството с извънземна раса, както и технологични и морални дилеми.
Остроумието на Николай ми допадна, но ми се искаше частта с демона да имаше по-голям фокус, повече ,,драматизъм”. Искаше ми се и магията на Гриша да присъстваше по-ярко, да научим още подробности за мощта ѝ, да се запознаем с нова информация и да получим повече от просто древни догадки.
И дори си мисля, че Тери Пратчет всъщност лесно би се наредил сред любимите ми автори след някоя и друга книга.
„Магия от тръни“ от Маргарет Роджърсън определено не е моята книга.
Може би, защото е супер традиционно YA фентъзи, което проследява приключение, свързано със спасяването на света, на едно обикновено момиче, което впоследствие „неочаквано“ се превръща в героиня и „фенси“, чаровно момче, борещо се със себе си, което на пръв поглед уж не умее да обича и всява ужас.
Или защото вероятно съм надскочила възрастта за подобни романи…
You cannot copy content of this page