„Алхемизирани“ – СенЛинЮ
Дали мракът и войната могат да станат изтощителни в даден момент?
Да.
Дали въпреки това продължих да чета в два сутринта?
Отново да.
Затова си приготви кафе. И резервен емоционален капацитет. 🖤
Ревюта на фентъзи книги
„Милувката на мрака“ – Скарлет Сейнт Клеър
Гръцките богове винаги са ми били ужасно интересни — още от дете обожавах старогръцките легенди и историите, които учехме в училище. Затова често посягам към съвременни роментъзита с олимпийски богове (включително и филми/сериали като Kaos).
„Живак“ – Кали Харт
Кингфишър определено беше най-приятната част от книгата – харизматичен и опасен герой, около когото историята става значително по-интересна. Много се забавлявах и с Карион, който внася свежест и лекота в динамиката между персонажите.
„Божествени съперници“ – Ребека Рос
Не съм сигурна дали напоследък ставам по-претенциозна като читател/слушател, или просто не попадам на историите, които биха ме грабнали истински.
„Болница за безсмъртни създания“ – Александрина Крушарска
Личи си, че книгата е писана от български автор – не толкова по съдържанието, колкото по нюансите в езика и хумора, което е напълно нормално. Все пак ми се струва, че все още тегне известна стигма над българските автори в жанровата литература. Като че ли сме свикнали доброто фентъзи да идва отвън, с чужди имена и непознати градове. Когато обаче се появи нещо родно, дори добре написано, инстинктивно го гледаме под лупа – предубедено, критично, понякога дори агресивно (особено в коментарите за стила или сюжета). В същото време на пазара има безброй преводни фентъзи книги, които не блестят нито със сюжет, нито с герои, нито със стил, но се приемат с много по-малко критика.
„Буря от оникс“ – Ребека Ярос
Нещото, което най-много ме подразни, беше начинът, по който е изкривен образът на Вайълет. В първите две книги тя е изградена като внимателна, логична и наблюдателна героиня, която обмисля всяка информация, която ѝ се подава.
„Железен пламък“ – Ребека Ярос
Светът ми е най-вече интересен заради драконите и печатите. Сагейл си ми остава любимка и силно се надявам в третата част да има повече сцени с нея.
„Четвърто крило“ – Ребека Ярос
Вайълет за моя изненада не е дразнеща като повечето женски персонажи във фентъзи романите и през по-голямата част от времето нямах проблеми с нея. Диалозите между нея и Зейдън са приятни, остроумни и събуждащи въображението.
„Дом на пламъци и сенки“ – Сара Дж. Маас
„Дом на пламъци и сенки“ беше огромно разочарование. В сюжета има толкова много пропуски и наивни моменти, че все още не мога да повярвам как започна историята и как приключи.
„Белязания цар“ – Лий Бардуго
Остроумието на Николай ми допадна, но ми се искаше частта с демона да имаше по-голям фокус, повече ,,драматизъм”. Искаше ми се и магията на Гриша да присъстваше по-ярко, да научим още подробности за мощта ѝ, да се запознаем с нова информация и да получим повече от просто древни догадки.