#РазговориСПринцаНаМрака

21:45ч. — Вярваш ли в кармата, Оливър? Принцът вдигна рамене и отпи от бирата. Вдигна крака върху пейката, която така да не харесвах като дете и се облегна назад. Беше странно — мястото, видът му, тишината му, която ми се искаше да не разбирах. Дрехите и оръжията му бяха чисти, косата — подредена, само пръстенът … Read moreКармата опитомява съвестта

– И има различи видове любов, скъпа, но кармата на душата ти ще продължава да се лута в съществуването ти, докато не усвоиш най-простата. Намигна ми, приведе се и погали кожата ми. – Тази към себе си – нежно прошепна в ухото ми. – И двамата знаем, че твърде лесно се прехласваш по грешките си.

— Илюзията на съществуването ни учи, че триумфът се крие в съвършенството на мечтите. А мечтите сами по себе си винаги са белязани от несъвършенствата на времето ни. Вдишай живота си — намигна ми. — Напук на всичко, скъпа.

— А самотата често е изкуство. Оливър поклати глава. — В това няма никакво изкуство, скъпа. Просто е. В един момент, когато светът заплашва да те удави бавно в липси, когато хората в душата си отглеждат странни егоисти, а ти си само нежност и стихия, разбираш, че понякога си закъсняла да си тръгнеш. Че си … Read moreТи си само нежност и стихия

— И ми се иска да ти кажа, скъпа, че ще става по-добре — тя поклати бавно глава, сякаш не можеше повече да слуша. Да понесе. — Но не и тази вечер. Поех си въздух. — Животът не просто има склонност да чупи. Огъва ти душата. С думи и действия. С бездействия и мисли. Разтяга … Read moreСякаш вече не си изкуство

21:35ч. — Казват, Принце, че с годините светът става някак по-лесен. Лек в греховете си. Поклати нежно глава. — Може би. Ако не броиш, че светът олеква, скъпа, в греховете си, защото започва да тежи в сърцето ти.

— Кротко, скъпа — погали косата ми. — С мечти като твоите бързо ще се счупиш, когато (не)сбъдването им пореже съществуването ти. Усмихна се твърде нежно и стисна силно дланите ми. — Светът е свикнал да кърви, без да допуска, че някой ден ще изгори в нечистотата си.

21:57ч. — А любовта, скъпа, може да се спелува по толкова различни (не)чувства. Например: Връщаш се към толкова токсичност, че под нея намираш себе си. Намираш себе си и забравяш мен — намигна ми. — Остаряла любов в бъдеще време. Тъгата винаги е била такова неудобно клише.

— Грешките резонират в правилния момент на настоящето ни. В правилния момент на себе си, скъпа — обърна се и ме погледна топло. — Грешиш, защото трябва. Да се опиташ, да се научиш. Да се откажеш. Меката му коса беше мокра от дъжда, черните му дрехи лепнеха по кожата, а очите — искряха с лудостта … Read moreДа се научиш. Да се откажеш

22:35ч. — И ми се иска да запомниш, скъпа, че не животът е магия, а самата ти. Светът приема разтегливо формата на мислите ни и понякога се губи за твърде дълго в мрака на страховете ни.