#РазговориСПринцаНаМрака

— Имаш лоши навици, скъпа. Опасни — Оливър заключи входната врата и влезе в стаята. Първо огледа празните чаши, разхвърляните дрехи, а после погледът му бавно се спря на мен. — Какво се е объркало толкова, малка Рейнолдс, че се върна към това преди — тъмносините му очи преминаха по устните ми, върху които имаше … Read moreЖивотът е порочен цикъл от решения

19:35ч. Парадоксът на съществуването ми е доста прост. Мисля си, понякога почти невинен. Обсебвам се в бъдеще минало време с отсъствията ти и си липсвам, когато си тук.

— Страхувам се за теб, скъпа. Дива си. В мислите си. И толкова ужасно уязвима. Нима вътрешно си се убила?  Затворих очи и потръпнах от вятъра и тъмнината.  — Този глад за чувства — оправих ръбовете на късата рокля, която ми бе подарил, без да има нужда. — Не си отива. Гори.  Оливър издиша шумно … Read moreДива си. В мислите си. И толкова ужасно уязвима

— Истината, Оливър Греймуун, е, че тя ще бъде добре. С или без теб — двойникът ми повдигна рамене. — Няма значение. Защото дори проклетата ѝ самота ѝ отива. В три на обяд или в три сутринта. В тъмнина и светлина — погледна ме със зеленикавите си очи. — Рядка е, Принце. Не заради красотата … Read moreНикоя жена не се връща, Принце, веднъж оставиш ли я да се удави в мислите си

— Травмирана съм, Оливър Греймуун — бързо казах, когато видях Принца на мрака на прага на вратата в тесния коридор. За миг дъхът ми спря. Беше толкова сбъркано красив. Оли пристъпи бавно, погледна ме въпросително и се опря на дивана, заключвайки ме с тялото си под себе си. Погали нежно косата ми, усмихна се и … Read moreМодерна любов в стар стил

— Думите ми, казват, Принце, се подреждат във Вселени, а аз ги чувствам в петък вечер, че спекулират изморено с (не)любов. Ще ме подредиш ли?

23:23 ч. — Абстрактно погледнато отдавна съм те преживяла, Принце. Във всичките си светове. Усмихна се несигурно. — Макар на практика да обсебваш мислите ми с ехото на мълчанието си, защото ужасно липсвам на себе си.

— Е, скъпа — огледах я внимателно. Проследих тънките чорапи с дантела, бежовата пола и късия топ с перли. —Ако можех да ти отговоря бъдещето, какъв щеше да е въпросът? Усмихна се нежно и подпъхна кичур коса зад ухото си. Прехапа плътните си устни и предизвикателно се подпря на вратата. — Не вярвам вече в … Read moreЛипсвайки ми ти, се мъча да те запълня със съществуването си

— Е, скъпа — Оливър се подпря на стената до мен, скривайки се от пороя и ме погледна несигурно. Сякаш вече не знаеше как да продължи. — Колко още можеш да понесеш да загубиш от съществуването си в търсене на себе си? Затворих очи и сълзите се смесиха с капките дъжд. Мократа коса лепнеше по … Read moreКолко още можеш да понесеш да загубиш от съществуването си?

— И може би така е по-добре — погледнах го сериозно и си поех дъх, прикривайки несигурността. Подпъхнах невинно длан под бузата си и разсеяно добавих: — Да си тръгнеш, без да оставяш следи от себе си, Оливър Греймуун. За да не помня хладния вкус на кожата ти, мекотата на устните ти и топлотата на … Read moreДа си тръгнеш, без да оставяш следи, Оливър Греймуун