Monika Alexandrova

– А ти? Ще намериш ли сили да продължиш да се бориш след случилото се? В първия момент, ако бях послушал инстинкта си, щях да кажа не. През последните няколко месеца сърцето ми беше остаряло не с години, а с векове. При всеки следващ удар на Съдбата се скриваше все по-надълбоко в тъмната бездна, от … Read moreТишината вече не ми носеше удовлетворение и все по-често ми се искаше да избягам от самия себе си

– Когато те видях за първи път, усетих лудостта, изпълваща вените ти. – Потърках издълбаната дума на китката ми, която щеше да ми напомня цял живот, че от предишното ми аз бяха останали само купчини руини. Наелин проследи с поглед действията ми и продължи: – Но, разбира се, дори най-свирепият звяр може да бъде обуздан. … Read moreДори най-свирепият звяр може да бъде обуздан

– Но защо? – Разтърках слепоочието си. – Защото, Оливър Грей, животът не е справедлив. Добрите не получават златна корона, с която да им се отдаде почит. Справедливостта рядко възтържествува. Любовта не витае във въздуха и убийците не биват наказвани. – Погледна ме несигурно със синьо-зелените си очи и аз потръпнах. – За да завладееш … Read moreЗа да завладееш света, е нужно да забравиш страха

В свят, пълен със сиви разочарования, Принцът на мрака беше моето пъстро вдъхновение.

Влязох в къщата и бързо, с треперещи ръце, започнах да премахвам дрехите. Якето, ризата, панталоните… По дяволите, въздухът не ми достигаше и дори собствената ми кожа ме влудяваше. Чувствах се така, сякаш се намирах на ръба на бездна, готов безвъзвратно да пропадна в нея. Само крачка и мракът щеше да ме погълне. Исках да крещя. … Read moreНе си чудовище, Оливър Грей

Грубо ме прикова към стената. – Твърде късно е да се опитваш да бягаш, скъпа. – В него имаше нещо диво, мистично и недосегаемо. Усещането, че бях попаднала в капан, от който самата аз не желаех да се измъкна, не ме напускаше. Подчинявах се на невидимите окови, в които ме поставяше, защото отчаяно копнеех да … Read moreТвърде късно е да се опитваш да бягаш

– Скъпа. – Красивият мъж застана зад мен и вдиша аромата ми. Дългите му пръсти нежно докоснаха рамената ми и слюнка изпълни гърлото ми. – Времето ти изтича. – Еротичният му глас ме опияняваше и вече не бях способна да мисля трезво. – Аз… – Ако останеш тук, ще те убият. – Поколебах се. – … Read moreБеше дошъл в откачения ми свят като хладна и пречистваща милост

Живееш в призрачен град, който те обгръща в ледените си прегръдки ден и нощ.

И докато бузите ми продължаваха да парят от плесниците, които получавах, докато кръвта ми се стичаше по устните и изпълваше въздуха с мириса на ръжда, аз продължавах да мисля за последните му думи, които дори острата болка в ребрата ми не можа да изтрие. Заради проклетото си непокорство бях загубила всичко. Вече нямах семейство, статут … Read moreЗаради проклетото си непокорство бях загубила всичко

И може би той наистина щеше да ме разбие на хиляди парчета, може би щеше да ме накара да забравя коя съм била и коя трябва да бъда. Но, Господи, бях толкова изморена, толкова емоционално осакатена, че в този момент, докато наблюдавах изящния му танц със смъртта, това нямаше никакво значение. Бях се уморила да … Read moreРазочарованията отдавна бяха забулили мечтите ми с черен воал