Мрака на страховете ни
22:35ч. — И ми се иска да запомниш, скъпа, че не животът е магия, а самата ти. Светът приема разтегливо формата на мислите ни и понякога се губи за твърде дълго в мрака на страховете ни.
Monika Alexandrova
Ще се балансираш ли?
— А животът, скъпа, е доста прост в действителност — Оливър седеше на скалата и се усмихваше тъжно. Черната му риза, тип туника, беше разкопчана и луната играеше по татуировките върху кожата му. Танцуваше по раните, по белезите, опитомявайки свирепостта на спомените им. — И мечтае само за баланс. Намигна ми. — За секунда се … Read moreЩе се балансираш ли?
Опасно е да дълбаеш мисли за смисъла на съществуването си
– Казват, Оливър Греймуун, че мъртвите живеят в тялото ти, че шепнат в ума ти. След всичко, което се случи, след войната, която започна. Със себе си. За себе си. Принцът загаси опиата, остави пръстена на късмета, който въртеше между татуираните си пръсти и вдигна поглед, усмихвайки се криво. – И това – разсеяно каза, … Read moreОпасно е да дълбаеш мисли за смисъла на съществуването си
Бунтът безразсъдства в революция
— А светът просто чупи, малка Рейнолдс. С думи реже връзки, с действия ражда бездействия. Плячкосва вяра, изнасилва си устойчивост и краде безмерна смелост — Принцът на мрака остави двата кинжала върху захабеното бюро, нави ръкавите на черната туника и се обърна с плашещо спокойствие към мен. — Упорството разпалва бунт. Бунтът безразсъдства в революция. … Read moreБунтът безразсъдства в революция
„Магия от тръни“ – Маргарет Роджърсън
„Магия от тръни“ от Маргарет Роджърсън определено не е моята книга.
Може би, защото е супер традиционно YA фентъзи, което проследява приключение, свързано със спасяването на света, на едно обикновено момиче, което впоследствие „неочаквано“ се превръща в героиня и „фенси“, чаровно момче, борещо се със себе си, което на пръв поглед уж не умее да обича и всява ужас.
Или защото вероятно съм надскочила възрастта за подобни романи…
В петък вечер между събота
00:30ч. – Животът, скъпа, се преосмисля за секунди. В петък вечер между събота. Когато за ума ти нищо няма смисъл. Освен лудостта на чувствата ти – усмихнах се. – Мисля си, че копнееш да почувстваш съществуването си върху кожата от спомени, защото твърде дълго си проектирала чужди липси. Погалих косата, плъзнала се по ключицата ѝ. … Read moreВ петък вечер между събота
Да си такава. Цялата любов
— Мисля, че е неизбежно, Анабел Рейнолдс — отметнах кичура, изплъзнал се от опашката, в която беше събрала косата си. — Да ми разбиеш сърцето. Тя се усмихна някак тъжно и погали крака ми с острия връх на ботушите си. — Защо сега? Вдигнах рамене. — Чета по блясъка в очите ти, по дивотата на … Read moreДа си такава. Цялата любов
„Двор от сребърни пламъци“ – Сара Дж. Маас
Драмата ѝ беше, че реално нямаше толкова големи драми за преглъщане и чувства за преживяване. Накратко: Струваше ми се, че причините за себеомраза, себеотрицание и последвалите прошки, (не)действия, бяха изкуствени, на моменти дори крайно повърхностни.
„Двор от скреж и звездна светлина“ – Сара Дж. Маас
Мисля, че всъщност именно това ми харесва в творчеството на Маас като цяло. Топлината, умерената наивност в редовете, лекотата, с която можеш да четеш за герои, които неусетно се превръщат и в твои приятели. Заживяваш изцяло в обувките им, без излишно да се обременяваш и това ти е просто достатъчно.
„Дюн“ – Франк Хърбърт
Фокусът върху изчерпаемостта и оскъдността на жизненоважни ресурси, екологичните катастрофи, съчетани с умението за адаптация на човечеството, борейки се за и срещу безмерната жажда за богатство, власт, политическите игри и предателства, докато в душата си носиш непримиримост и бунт, е опасна и смела комбинация за разискване и може би за това мнозина не си допадат с Хърбърт.
Той несъмнено е претенциозен и тази претенциозност личи във всеки ред.