Да мечтаеш думи

– Кажи ми, Принце, съсипвал ли си някога толкова безвъзвратно основите на съществуването си, че да не си бил сигурен дали някога отново ще ги изградиш?

– 5 минути до полунощ, скъпа. 300 секунди до края на историята ни. Един въпрос. Двойна смърт. Ще обичаш ли мрака ми така, както демоните ми мразят светлината ти?

– Животът не работи по начина, по който ти си мислиш, скъпа. – Оли се усмихна мрачно и спусна черната качулка на робата върху лицето си. – За най-важните решения няма време. Няма равновесие между правилно и грешно. – Може би. Но нима не осъзнаваш, че ме молиш да се откажа от себе си, като … Read moreВ ума ти няма самота

– Сенките, както ги нарече, скъпа, са греховете ми. Как бих могъл да спася света, когато не съм способен да спася дори ума си от самотата, на която са обречени мислите ми?

Може би точно когато осъзнаеш, че си загубил в играта на Съдбата, разбираш, че всъщност никога не си имал шанс да победиш. Стоях по средата на празничната зала, гърдите ми се стягаха и отпускаха уморено, а ръцете ми трепереха от шок. Изпуснах кинжала, разтърках клепачите, натежали от сълзи и прехапах устни в опит да потисна … Read moreБез мен можеш да се спасиш

Затаяваш дъх, когато си с други, за да не чуят стенанията на ума ти.

Казаха ми, че когато животът ти излезе извън контрол и нямаш сили да се справиш със страховете си, трябва да си тръгнеш от себе си, за да се откриеш. Загледах се във вълните, които свирепо се разбиваха на пяна в скалите, опитвайки се да взема надмощие над мислите си. Горещият вятър целуваше нежно косата ми, … Read moreТрябва да си тръгнеш от себе си, за да се откриеш

Иска ми се да не умирах насред мислите си в опити да пробягам времето назад.

Душите на падналите не се нуждаят от сълзите ни, Анабел. Подземният свят е техният изначален дом.

Животът ме научи, че когато си достатъчно дързък да посегнеш към мечтите си, трябва да умееш и да понесеш провала им.