Monika Alexandrova

– Годините са ти малко, скъпа, а душата – толкова стара. – Мъжът ме погледна със своите неразгадаеми очи и едва забележимо се усмихна, събуждайки сетивата ми със златистия пламък в ирисите си. – Сърцето ти бие бавно сякаш вече е готово да спре. Просто така. Уморено от сивия живот, който живее. – Прокара фините … Read moreГодините са ти малко, скъпа

Казват, че е необходимо по-малко от секунда, за да разбереш, че всичко в живота ти тотално се е объркало. Че умът ти първи ще абдикира, осъзнал случилото се. Джазът затихна. Стрелките се завъртяха. Милисекунда. В главата ми плъзнаха бесове вместо мисли. Анабел стоеше на върха на витите стълби и нежно се усмихваше, без наистина да … Read moreЩе танцуваш ли с мен

– Контурът на лудостта ми, скъпа, си ти. – Оли вдигна поглед от кинжалите и студено се усмихна. – Умът ми е бордей, обитаван от демони, убийци, страхове и грехове. – Наклони предизвикателно глава и посочи звездната корона. – А ти си странна доза светлина, действаща като отрова на съществуването ми. – Махна небрежно с … Read moreКонтурът на лудостта ми, скъпа, си ти

Стоях насред целия хаос, заобиколена от локви кръв, мъртви души и останки от всякакви мечти. Приказната ми рокля беше разкъсана. Кожата ми пареше от разрезите. А разумът ми се гърчеше в гърлото, готов завинаги да ме напусне. – Страх ме е. – Тихо прошепнах на Принца на мрака, заслушан в гласовете на тъмнината в ума … Read moreЗа да си щастлива

03:45 ч. Казват, скъпа, че след полунощ мечтите изтичат между пръстите ми в деветте кръга на Вселените ми. – Погали бузите ми. – Търсят себе си. Устните му на милиметър от моите. – Ще ме намериш ли?

Реконструирана любов в архаичен стил На търг с душата печели само плътта, съблякла всичките си мечти.

– Знаеш ли, скъпа, мисля си, че в гръбнака на съществуването винаги си ти. Захванато с робствени вериги от (не)нормалност. – Погали бузите ми и ме приюти в прегръдките си. – А плътта, разстилаща се върху него, е любов, мечти и липси. Придърпах черния пуловер към китките си, сякаш дантелата щеше да ме предпази от … Read moreЛудостта винаги е рационална в ирационалността си

– Знаеш ли, скъпа, мисля си, че в гръбнака на съществуването винаги си ти. Захванато с робствени вериги от (не)нормалност. – Погали бузите ми и ме приюти в прегръдките си. – А плътта, разстилаща се върху него, е любов, мечти и липси. Придърпах черния пуловер към китките си, сякаш дантелата щеше да ме предпази от … Read moreВ гръбнака на съществуването винаги си ти

Регресията на мечтите ми е любов. Ще ме сбъднеш ли?

Как се обича, Оли, в свят на деградирала любов, незапомнящи се вечери и последвалите мрачни сутрини? Принцът на мрака се усмихна нежно и тихо прошепна в ухото ми: – Старомодно. – Внимателно докосна с пръст устните ми. – В събота четем на езика на душата ни, а в неделя само сме щастливи.