Monika Alexandrova

– Напоследък си толкова сериозен. – Каза Анабел и изпи поредния шот. Разроши косата ми и се облегна замаяно на бара. – Какво те тревожи? Усмихнах се едва забележимо, а тя тръсна нервно глава. – Нищо ли няма да отговориш? Засмях се мислено на нетърпението ѝ, докато внимателно обмислях думите си. Беше красива. С раздърпаната … Read moreИзживяваш лудостта на разума си

– В свят на карантина, скъпа, разбираш, че онези, които са твои само в късния петък, удължаващ се в събота, не прибавят стойност към съществуването ти. Поклатих огорчено глава и погледнах часовника. – Петък е. – Вирнах брадичка, а Оли прехапа устни, огледа ме бавно и отвърна: – О, скъпа, не можеш да си просто … Read moreВ свят на карантина, скъпа

– Създаваш в мен усещане за безнадеждност, скъпа. Вирнах високомерно брадичка. – Толкова ли е ужасяваща любовта ми? Оливър поклати глава. Вгледах се в дрехите му – кадифена роба в златисто, черна туника и панталони, на които проблясваха метателни звезди. Ботушите, от които се подаваха дръжките на късите кинжали, стигаха до глезените му, а плашещата … Read moreУсещане за безнадеждност

– Ами ако ме поробят? Ако утре разбереш, че принадлежа на друг? Че са ме продали, защото съм отказала да се подчиня? – Хвърлих с трепереща ръка оръжията и едва сдържах сълзите си. – Ако да ме имаш, Оли, е равно на това да изгориш света? Да се превърнеш в Господар на нищета? В убиец … Read moreОт пепел и звезди

Чувствата се блъскаха в съзнанието ми, подреждаха се и се разбъркваха отново, за да ме накарат да ги освободя.

– Студът в мен няма нищо общо с летния вятър, напомнящ ни за приближаването на есента.

Бягам в мислите си, за да открия стимул да продължа напред, ала някак все се прехласвам да се върна назад.

– Казвал ли съм ти, че не съм за теб, скъпа? – Оли наклони глава на една страна и уж несъзнателно плъзна длан по бедрото ми. Прехапа устни и се облегна на стъклото на бара, пред който вече стояхме повече от час. – Не съм за теб и все пак… – Заигра се с кожената … Read moreТова не е любов, Оли

– Страхувам се, че вярата ми се изхабява, Оли. Че светлината на любовта ми бива погълната от егоизма на тези, които обичам. Прегръщам ги, ала вече не се стоплям. Напротив – изстивам. Конвулсии разтърсват душата ми и изведнъж започвам да залитам, замаяна от мрачните чувства, опияняващи ума ми като алкохол. Ледените им пръсти галят кожата … Read moreСтрахувам се, че вярата ми се изхабява, Оли

– С опитите си да ме забравиш, скъпа, единствено се влюбваш още повече. – Вече те забравих. – Принцът на мрака искрено се засмя, бутна ме върху леглото, постави ръцете си отстрани, за да ми попречи да се изправя и предизвикателно вирна брадичка. – Нека проверя. – Съблазнителна усмивка се разтегли по устните му. – … Read moreТолкова ли се страхуваш да ме обичаш